![Царството [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/8/9/carstvoto-calibre-1-48-0-download.jpg)
Царството [calibre 1.48.0]
- Автор: Мартин Том
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Царството [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
- Знаеш отговора на този въпрос по-добре от мен, но мога да ти кажа, че Оракулът ме накара да ти изпратя костта и да те препоръчам на Дан Фишър като моя заместничка в случай на нещо непредвидено. Оракулът каза, че точно това трябва да направя. Той те повика, той те посъветва, знаеше, че ще вземеш участие - каза Херцог.
В този момент Джек с панически нотки в гласа се опита да отхвърли казаното от умиращия човек.
- Антон, това е лудост. Това, което казваш, не отговаря на истината. Светът не може да работи по този начин. Шангри Ла не съществува, няма тайнствено царство, което управлява света, и ти нямаш доказателства, че Книгата Дзян и Оракулът са едно и също. Не ти е останало време да я потърсиш, значи не си я видял. Освен това в историята ти няма смисъл. Дори да приемем, само за спора, че Шангри Ла съществува и че Книгата Дзян и Оракулът са едно и също и че той те е завел там, тогава защо ти е позволил да избягаш? Защо ти е позволил да откажеш съдбата, която ти е приготвил? Не разбираш ли? От твоя разказ става ясно, че Книгата Дзян се е провалила.
Слабият и заглъхващ глас прошепна в отговор от мрака:
- Не си разбрал смисъла на онова, което казах.
- Не, ти не си разбрал смисъла. Херцог, ти не си успял да разбереш своята собствена история. Болен си и объркан и не можеш да различиш виденията от действителността.
Приличното на череп лице се разкриви в жалко подобие на усмивка и изпосталелите ръце на Херцог се размърдаха в трепкащата светлинка на запалката.
- Да, вярно е, че съм болен и объркан. Обаче за казаното съм напълно наясно. Оракулът е знаел, че ще се проваля. Знаел е моята слабост много преди мен. Знаел е, че ще се опитам да се изплъзна от моята съдба, че ще избягам от Шангри Ла. Разбира се, че е знаел. Той вижда всичко много по-рано, отколкото дори можем да си представим. Той призова Нанси с костта и чрез нея ти беше доведен тук, защото си единственият човек в Делхи, който можеше да ѝ помогне да ме намери. Знаел е, че тя ще ти покаже костта. А този човек, Дзиен, е бил подтикнат да ви води през последните километри от пътя. Всички бяхте контролирани, за да ме спасите, за да получа последна възможност, защото аз съм избраникът...
- Избраникът - повтори като ехо Джек Адамс с извити в презрителна гримаса устни, но в изражението му прозираше и страх.
- Възможност да направиш какво? - попита Нанси, макар да се страхуваше, че вече знае отговора.
- Да се върна в Шангри Ла. Да поправя своята грешка. Защото сега съм сигурен, че беше грешка, че бягството ми е ужасна постъпка. През дните, прекарани с монасите, имах време да мисля, да отсея житото от плявата, време да проумея истината. Бях разбрал всичко погрешно. Оракулът е майка и баща за нас. Няма смисъл да бягаш от него, да се измъкваш от неговите планове. Освен това никога няма да сме щастливи, ако го направим. Сега разбирам истината. Пътят ми е ясен. Аз трябва да се върна там като блудния син.
- Антон - обади се Джек, сякаш се надяваше с доводите на разума да накара призрака да промени своята история, да си признае, че тя е лъжа от началото до края, - да приемем нещата такива, каквито са. Ти си се изгубил и разболял и някакви шамани са те намерили - тази част от историята приемам. Видял си ги да използват коруба от костенурка и подсъзнанието ти е изплело тази необикновена приказка, за да компенсира факта, че не си успял да стигнеш до Шангри Ла, че не си видял Книгата Дзян. Ти самият знаеш, че това е смешно. Искаш да опиташ отново, защото изобщо не си стигнал до там.
- Не, аз бях там. За мен това е напълно сигурно. Говорих с царя и видях шаманите да използват корубата от костенурка, да се възползват от самата природа, за да правят хексаграми. Царят на Шангри Ла каза истината, че Оракулът е Книгата Дзян. Светът се върти според нейните разпореждания. Империи се възмогват и рухват, хора биват пробуждани от своята дрямка от царете на Шангри Ла и изпращани да действат, да постигат велики неща, които те самите никога не могат да разберат - отговори Херцог. Сега гласът му беше толкова немощен, че тримата трябваше да се наведат към него, за да го чуват.
- Защо искаш да се върнеш на това варварско място? - полюбопитства Нанси.
- Защото сега разбирам. Щом видях корубата от костенурка, разбрах всичко. Това е моята съдба. Когато видях царя на терасата, се уплаших от затворничеството и саможертвата. Бях ужасен и в своята слабост можех да мисля единствено как да спася моето малко човешко аз, моята незначителна личност. Но когато тези хора ме спасиха, осъзнах истината. Трябва да се върна и да приема определената ми роля. В края на краищата, по-добре да властваш в ада, отколкото да слугуваш в рая. Царят не избира да бъде цар, а го определят по-големи сили от него. Освен това, Нанси, ето другото нещо, определено от Оракула. Ти трябва да дойдеш с мен, ти трябва да станеш моя царица. Заедно ще хвърлим света в най-голямата война, която някога е виждал, и от пламъците на разрушението ще се роди свръхчовекът. Той ще се издигне от разрушенията като феникс, за да властва над пречистените раси на човечеството. Ела с мен. Залезът на боговете наближава.