Царството [calibre 1.48.0]

Вече бяха минали шест месеца и Нанси Кели бе оставила Индия зад гърба си. По-късно научи от Кришна, че индийската полиция е прекратила издирването на Херцог. Китайското правителство заяви, че го смята за мъртъв, макар трупът му да не беше намерен, или поне така твърдяха. Вероятно белоглавите лешояди още кълвяха костите му след неговото безименно въздушно погребение в Пещерата на магьосниците. Обвиненията в шпионаж бяха по-скоро забравени, отколкото официално отменени, но от полицията съобщиха на Нанси, че е свободна да си замине.

Единственото, което оставаше да направи, беше да се свърже с Мая. Прекара една мъчителна сутрин в обмисляне какво да ѝ каже и накрая ѝ писа, че е стигнала до Тибет и е намерила Херцог там. Той умираше, написа тя, и умря пред очите ми. Сега Мая трябва да занесе завещанието при адвокат и ще получи пари, за да отгледа тяхното дете. Нанси се спря за малко, преди да напише последното изречение, и след това сс насили да го направи. „Антон Херцог - написа тя - умря с твоето име на уста. Последната му дума беше „Мая". Да, това беше благородна лъжа, но въпреки това лъжа, ала какъв смисъл имаше да разстройва жената, като ѝ каже, че е стояла до смъртния му одър, а той нито веднъж не се е сетил за нея?

Качи се на първия самолет за Щатите. Гледаше втренчено през прозореца, докато самолетът рулираше по пистата под изгарящото делхийско слънце, и се питаше колко лн различен щеше да е животът ѝ в Индия, ако не беше Антон Херцог.

Първоначално не можеше да осмисли какво сс беше случило с нея, но нямаше как да отхвърли подозрението, че бе стигнала много близо до откриването на ужасяваща истина, истина, която беше опустошила тялото на Херцог, щом я бе осъзнал. Завиждаше на Джек за неговия мироглед, за пълния му отказ да приеме дори за миг, че в думите на Херцог може и да има частица истина. Както и да е, дори за нея тайните, истина или не, и тяхното въздействие бяха прекалено сложни, за да бъдат разгадани дори за цял един човешки живот. Двамата с Джек единодушно решиха да си мълчат за своето пътуване и най-важното - никому да не казват, че са намерили Антон Херцог. Беше сс надявала, че като отиде в Тибет, там ще попадне на най-великата история в своя живот, и в определен смисъл това наистина се случи. Обаче по пътя към Индия, изливайки душите си и търсейки истината за съвместното си преживяване в пещерата, те осъзнаха, че никой няма да им повярва, а още по-малко да разбере. Най-великата история в нейния живот нямаше никога да види бял свят.

Тя се сбогува с Джек на перона на делхийската гара и обеща да му преведе парите по сметка. За миг и двамата застинаха в мълчание сред множеството на гарата. Джек я прегърна и я целуна по бузата.

- Не мисли за това, което Антон каза. В него няма и частица истина. Фактът, че умря там горе, е доказателството. Фактът, че си тръгнахме, показва, че притежаваме свободна воля. Ако Оракулът е пророк, той лъже.