![Царството [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/8/9/carstvoto-calibre-1-48-0-download.jpg)
Царството [calibre 1.48.0]
- Автор: Мартин Том
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Царството [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Нанси подскочи, ужасена от неговите думи.
- Ти наистина си мръднал - ядосано подхвърли Джек.
Тя най-накрая се съгласи с неговото мнение, макар да бе готова да повярва почти всичко, защото това пътуване наистина се оказа необикновено. И според нея разумът на Херцог се беше пропукал от пресилването, затова брътвеше глупости в мрака.
- Джек, ти си невежа и винаги ще отричаш онова, което не разбираш - каза Херцог с яростен шепот. - Оставете ме тук. От Шангри Ла ще дойдат за мен, точно както предсказа царят. Ще дойдат и ще ме вземат. Ще видите. Те ще дойдат!
- Напълно луд - отбеляза Джек след известно мълчание. После изведнъж се стегна. - Хайде, трябва да тръгваме. Китайската армия може да се появи всеки момент. Дзиен, какво ще правим?
Дзиен не отговори, сякаш за първи път, откакто сс бяха срещнали, не знаеше какво да прави. Откакто Херцог бе започнал да разказва, той се отдръпваше все повече и повече от него, сякаш за да избяга от действителното значение на неговата история. Макар да желаеше Книгата Дзян, помисли си Нанси, Дзиен изглежда отблъснат от пътешествието на Херцог, от онова, което означаваше притежанието й. Сега стоеше неподвижен, мълчалив, сякаш Антон Херцог го беше превърнал в камък.
- Дзиен, моля те! - повтори Джек по-настоятелно. - Забавихме се твърде много тук.
Бавно, сякаш му струваше големи усилия, Дзиен вдигна глава.
- Да, прав си. Трябва да тръгваме. Аз ще се върна в Пекин, за да се посъветвам с моето Братство. В светлината на тази нова информация моето издирване на Книгата Дзян изглежда излишно. Всичко, което изстрадах, е било напразно. Разбрали сме всичко погрешно.
- Дзиен, я се съвземи - прошепна дрезгаво американецът. - Херцог е напълно луд.
- Джек, мисля, че бъркаш. Страхувам се, че Херцог казва истината. Моето присъствие тук е доказателство за това. Оракулът е този, който ме доведе тук, а преди това в манастира Литанг и в гората. Съветвах сс с него при всяка промяна на обстоятелствата. Колкото и да ми е неприятно да си призная, винаги изпълнявах неговите команди.
Джек изръмжа недоволно:
- Не ставай смешен. Просто съвпадения. Ти така или иначе щеше да стигнеш дотук. Това са приказки на един пушач на опиум... не обръщай внимание на думите му и ела с нас.
Нанси се беше надвесила над тялото на Антон Херцог, без да обръща внимание на техния спор.
- Какво ще правим с него?
Джек не отговори и дори не погледна към нея. Изглежда бяха прекарали цялата нощ в слушане на Херцог, защото вече беше сутрин. Не беше обръщала внимание на времето. Сега погледна отново съсипания човек пред себе си. Лицето му беше хлътнало, очите му здраво затворени, сякаш изпитваше силни болки. Устата му се раздвижи, но Нанси не чу нищо.
- Ще оцелее ли? - попита тя настойчиво Джек, защото много ѝ се искаше той да каже нещо.
Запитаният поклати глава.
- Не и ако го носим. А ако го оставим... - не довърши той, оставяйки я да си направи изводите сама.
Сълзи напълниха очите на Нанси, но тя се опита да ги потисне. Джек сложи ръка на рамото ѝ.
- Не изпитва болки. Опиумът се погрижи за това.
Дзиен ровеше в раницата си, приготвяйки се за път, но изведнъж се обърна към Нанси с въпрос.
- Имам една идея. Носиш ли Оракула?
- Да.
Нанси свали раницата си, извади книгата и я сложи на прашната земя. Тя излъчваше жива енергия - черна енергия. Усети Джек зад гърба си напрегнат от възмущение. Но въпреки това продължи.
- Имаш ли монета? - попита.
- Да.
Дзиен застана на едно коляно и извади монетата от джоба си. Нанси го погледна с очакване.
- А въпросът?
Дзиен издържа въпросителния ѝ поглед, сведе очи и след като сложи ръката си върху книгата, каза първо на китайски, а после повтори на английски:
- Оракуле, има ли нещо вярно в историята на Антон Херцог? Вярно ли е, че ти си Книгата Дзян?
Нанси си пое дълбоко дъх и започна да подхвърля монетата. Докато го правеше, Дзиен записваше с върха на пръста си резултатите в прахта. След като тя подхвърли монетата шест пъти, хексаграмата беше сглобена. Лицето на Дзиен пребледня. С равен, лишен от сила глас той каза:
- Слънце отгоре. Туй отдолу. Центърът е празен.
Със страх в очите Нанси попита:
- Нима знаеш коя е хсксаграмата дори без да поглеждаш в книгата?