![Царството [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/8/9/carstvoto-calibre-1-48-0-download.jpg)
Царството [calibre 1.48.0]
- Автор: Мартин Том
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Царството [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
С ъгълчето на очите си наблюдавах двамата как разпалват огъня с клонки, които слагаха върху тлеещите въглени. Щом се разгоря весело, единият грижливо постави върха на копие в средата му. Клекнаха около него и застинаха в мълчание, очаквайки някакъв символ или знак, който щеше без съмнение да реши моята съдба. След известно време по-възрастният издърпа върха с дълга пръчка обратно на тревата и с много мляскане и съскане на своя странен език те успяха да напъхат дръжката на копието в отвора на острието.
Трудно мога да опиша онова, което се случи, не защото беше по някакъв начин невероятно или трудно за вярване, а тъй като сърцето ми направо щеше да спре от ужас. По-младият бръкна в торбата си и извади оттам предмет, предмет, който при други обстоятелства не би имал никакво значение за мен, но в този ден, по това време, след ужасното изпитание, което бях изтърпял, и след кошмарните истории, които бях чул от устата на лудия цар, предизвика пристъп на неподправен страх у мен.
Това беше коруба на костенурка.
Той я сложи на земята с извивката нагоре, протегна ръка над нея и измърмори някакви думи. Другият мъж, който сега размахваше копието, заби решително нажеженото острие в лявата страна на корубата. Чу се силен пукот и двамата започнаха внимателно да се взират в обезобразения предмет. По-възрастният разчисти сухите листа и парчетата от клони и кора в краката си и за мой най-голям ужас започна да чертае някакъв символ в пръстта. Без съмнение това беше хексаграма.
Тук завършва моята история, защото в този миг всички сили ме напуснаха и изгубих съзнание. Свестих се след много дни вързан за тази носилка, носена от монаси бон из джунглата.
Първото нещо, което направих, когато се свестих, беше да заплача с горчиви сълзи, защото вече знаех, че никога не съм бил автор на своята собствена съдба. Че през всички тези години съм бил пионка в една много по-голяма игра и че царят на Шангри Ла каза истината: Книгата Дзян беше направлявала всяко мое действие. Тя ме беше ръководила през целия ми живот и онова, което през цялото време бях смятал за инструмент на предсказанията, се оказа врата към най-чистото зло.
53
Нанси имаше чувството, че се събужда от много дълъг сън. В мрака на Пещерата на магьосниците Антон Херцог не спираше да повтаря една и съща дума, докато гласът му не заглъхна в нищото.
- Оракулът, Оракулът...
Нанси се усети, че поклаща глава. Изпитваше дълбока тъга. Всичко беше толкова странно, направо приличаше на сън. Не, със сигурност беше сънувала. Не може Херцог да лежи там и да говори толкова дълго, разказвайки своята история. Реши, че вероятно човекът е говорил, а после тя е заспала и всичко се беше объркало - действителност и сънища, разум и лудост. Тя го чу как пълни дробовете си с въздух, дишането му беше неравномерно и тежко. Каза си, че въпреки всичките му дълги приказки, дори да е говорил през цялото това време, все си оставаше непознаваем. Вярно ли беше? Имаше ли нещо вярно във всичко това? Съществува ли Шангри Ла? Възможно ли е Оракулът и Книгата Дзян да са едно? Зла сила, която беше сред тях през цялото време и ги всмукваше един по един - като контролира съдбите им, историята, движи цели нации и предизвиква войни?
Представи си го как лежи там, подобен на идол, а дъхът му хърка в гърлото. Сърцето му е студено, помисли си тя и тази мисъл я изпълни цялата. Събитията в неговия живот са го откъснали от човечеството и той е търсил смисъл в мечтата за убежище, място далеч отвъд разбирането на обикновените хора. Той също беше жертва на войната. Нямаше физически увреждания - неговите бяха психически. Тя се запита дали наистина е такъв: студен и увреден, и всичко, което каза, е просто израз на това и нищо повече. Но знаеше, че е повече от това.
Дзиен проговори пръв, а гласът му прозвуча напрегнат и изтощен:
- Значи всички сме имали достъп до Книгата Дзян, и то от години. Това е Оракулът. Вярвате ли, че ни контролира през цялото време? Всички нас...
Херцог се изкашля немощно.
- Да, напълно. Всеки, който отвори страниците му и зададе въпрос, веднага попада под неговата магия. Всички сме били подтиквани от Оракула, за да стигнем дотук. Той предизвиква войни и безредици, подтиква цели нации и отделни жени и мъже. Царят на Шангри Ла каза истината: Втората световна война, всички големи събития в историята на човечеството водят началото си от царство Шангри Ла, предизвикани от скритите Учители, които боравят с Оракула. Оракулът контролира всички, които надникнат в него.
- Твърдиш, че Оракулът ме е довел в Тибет, че не ти, а той ме е призовал? - попита Нанси.