Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
Накрая Хаврик представи Язон, на когото му пъхнаха направо в лицето масивен като топуз микрофон. Едва не стана авария — Мета, която не бе запозната с такива примитивни методи за вземане на интервю, се хвърли да спасява любимия си. Но и този път се размина.
— Уважаеми братя по разум, — каза Язон, — мога да засвидетелствам, че господин спикерът Хаврик действително беше единственият човек на вашата планета, който ни покани при себе си и ни прие радушно, докато останалите само воюваха и ни предлагаха да се махаме. Но аз се обърнах към господин спикера с малка молба — да ни каже координатите на планетата Егриси. Молбата е дребна и може да се изпълни за няколко минути, обаче аз и моите приятели стоим тук вече три часа и краят на това не се вижда. Координатите все така не сме получили, така че съдете за своя спикер сами, братя по разум…
В този момент Язон забеляза, че предаването е прекъснато и пред лицето му вече няма микрофон.
Изказването му не допадна на Хаврик, разбира се.
„Е, скъпи Хаврик, какво да се прави, аз и без друго не разчитах да ти хареса. На мен ми трябват само координатите на Егриси. Само това.“ — коментира за пред себе си Язон.
— Всички са свободни! — пронизително викна Хаврик.
Обърна се към Язон.
— Беше ми приятно да се запозная с вас. До нови срещи във Вселената. А сега господа, извинете ме — имам работа.
— А къде са координатите на Егриси? — учтиво се заинтересува Язон.
— Търсят ги — излъга без да му мигне окото Хаврик. — Ще ви съобщят допълнително! Очаквайте отговор.
Язон преведе думите му на Кърк, който вяло предложи да откъснат главата на спикера.
Язон само махна с ръка:
— Да вървим. Остана ни сержанта.
За щастие взводът не беше преместен. Затишието продължаваше. Изтощените войници почиваха в блиндажа. Гумра, надвесен над войнишкото канче, лапаше някаква яркожълта каша с късчета месо.
— Е, какво става сержант? — без особена надежда в гласа попита Язон.
— Всичко е наред, началник! Дълговете трябва да се връщат. Дръж.
Беше надраскал координатите с писалка върху парче амбалажна мукава.
— Записвах на слух, но мисля, че всичко е точно. Не се безпокой, началник. А при тоя зундей ходихте напразно. По-добре да бяхте останали да хапнете каша с нас.
Единадесета глава
Планетата Крейзик би могла да шашне всекиго, даже най-опитния междузвезден пътешественик. Язон не пропусна да обясни веднага на всички, че названието в превод от староанглийски и с някои промени в произношението означава „луда“. И наистина, не бяха необходими продължителни и задълбочени изследвания, за да се разбере причината за едно такова красноречиво име. Тук бяха направили световно сметище, вселенско бунище. Очевидно, на определен етап от бурното колонизиране на Галактическия център, по някакви странни и отдавна забравени критерии, именно на кислородна планета бяха започнали да стоварват всякакви елекромеханични, електронни, химико-синтетични и други техногенни отпадъци от околните звездни системи, а може би и от целия звезден куп. Във всеки случай под този многовековен културен слой не можеше да се види нищо природно, естествено и растително-животинско.
Обаче от боклук до боклук има голяма разлика. Там се срещаха както ръждиви железа от съвсем неопределен вид, така и почти цели, годни за използване устройства. Още по-често на планетата Крейзик се срещаха съвсем нормални машини и механизми (или поне изглеждаха такива). Но тъкмо тези находки в по-голямата си част изглеждаха съвсем немислими и неразбираеми като предназначение.
Тогава Язон си спомни, че определено бе чел нещо за планета на име „безумна“. Трябваше веднага да възстанови в паметта си източника на информация. И ако се окажеше, че той не е сгрешил, екипажът на „Арго“ щеше да получи в ръцете си данни, важни за по-нататъшните им търсения. Поне един път през целия този екстравагантен полет пирянците нямаше да налучкват. В края на краищата, защо Язон влачи навсякъде със себе си огромната библиотека, съдържаща най-пълните сведения за всички светове от Обитаемата Вселена?
И така, докато цели два часа мощният линкор кръжа като хищен ястреб над планетата, Язон се рови в звездните каталози, почти наслука, защото не помнеше на кой език тази планета е била наречена Безумна. И все пак успя да намери. Още в дълбока древност този странен свят бе получил своето название на арменски език (Язон даже дума за такова наречие не бе чувал); и после, кой знае защо, не е бил пренаписван с други букви, както е било прието за топоними, а е бил превеждан седемнадесет пъти на седемнадесет различни нови езика. А координатите му през всичките тези епохи трогателно не се бяха променяли. С една дума бунището, което бяха намерили, се оказа все същото бунище от древността. Язон вече можеше с чиста съвест да разкаже на екипажа историята на това лудо кълбо.