Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Някой като теб?
— В името на Бурите, не — откликна Каладин, може би твърде пламенно. — Аз съм войник, Захел. Не ща да имам нищо общо с Броните. Момчето е съвсем свястно, обаче не бих поверил хора на неговите заповеди, да не говорим за броня, която би опазила живота на много по-добър воин на бойното поле. Това е то.
— Той ще те изненада — заяви Захел. — Засипах го с всичките „аз съм ти началник и ще правиш каквото кажа“ и той наистина ме слушаше.
— Всеки войник слуша това на първия ден. Понякога го чува. Надали е много забележително, че момчето го е направило.
— Щеше да ти се стори забележително, ако знаеше колко разглезени десетгодишни светлооки отроци минават оттук. Мислех си, че на деветнадесет години този ще е непоносим. И не го наричай „момче“, момче. Сигурно е почти колкото теб. При това е син на най-могъщия човек на този…
Млъкна, когато скърцането по покрива съобщи, че Ренарин Колин се засилва и се хвърля във въздуха — ботушите му изстъргаха по каменния парапет. Понесе се десетина-дванадесет стъпки над арената — опитните Броненосци се справяха далеч по-добре — преди да пропадне като умираща змиорка и да рухне в пясъка.
Захел погледна Каладин и вдигна вежда.
— Какво?
— Ентусиазъм, подчинение, никакъв страх да не изглежда глупаво — отговори Захел. — Мога да го науча да се бие, но тези качества са вродени. Този момък ще се справи добре.
— Стига да не падне върху някого.
Ренарин се изправи. Огледа се, сякаш беше изненадан, че няма нищо счупено.
— Качи се и скочи отново! — викна Захел. — Този път с глава напред!
Ренарин кимна, обърна се и хукна към стълбата.
— Искаш той да се почувства уверен, че Бронята го пази.
— Част от ползването на Бронята е да познаваш предела на възможностите ѝ — отговори Захел и пак се обърна към Каладин. — Освен това, искам той просто да се движи в нея. При всички случаи ме слуша и това е добре. Истинско удоволствие ще е да го уча. Ти, от друга страна, си различна история.
Каладин вдигна ръка.
— Не, благодаря.
— Отказваш предложението да се упражняваш с пълноправен майстор на боя? Мога да преброя на пръстите на едната ръка известните ми тъмнооки, които са получавали тази възможност.
— Добре, вече съм минал през цялата новобранска история. Старшините са ми крещели, работил съм до пълно изтощение, марширувал съм с часове. Наистина ми стига.
— Въобще не е същото — отвърна Захел и махна на един от ардентите. Мъжът носеше Меч с метален предпазител върху режещата страна — един от Мечовете, които кралят беше предоставил за обучение.
Захел взе Меча от ардента и го вдигна.
Каладин вирна брадичка към оръжието.
— Какво е това на Острието?
— Никой не знае — каза Захел и завъртя Меча. — Като го сложиш на Острието, приляга към формата му и оръжието е безопасно и притъпено. Без Меч се чупят удивително лесно. Безполезни са в бой. А за обучение са отлични.
Каладин изсумтя. Нещо, създадено отдавна, за да се използва за обучение? Захел поогледа Меча и го насочи право към Каладин.
Той се ужаси в миг, макар Мечът да бе притъпен и той да знаеше, че Захел няма да го нападне наистина. Меч. Този беше тънък и гъвкав. Плоските страни бяха украсени с усукан мотив. Мечът беше широк една педя и дълъг поне шест стъпки, ала Захел го държеше с една ръка и не личеше да е загубил равновесие.
— Нитер — рече учителят.
— Какво? — свъси се Каладин.
— Началник на Синята гвардия преди тебе. Хубав човек, добър приятел. Умря, за да спаси живота на мъжете от дома Колин. А сега ти имаш същата адска служба и има много да се мъчиш, докато се справиш и наполовина толкова добре.
— Обаче не виждам причина да ми размахваш Меч.
— Онзи, който праща да убият Далинар или синовете му, е могъщ — обясни Захел. — Разполага с Броненосци. Срещу такава сила си изправен, синко. Трябва ти много повече обучение от това, което копиеносецът получава на бойното поле. Да си се борил някога с човек, който държи такова нещо?
— Един-два пъти — рече Каладин и се облегна на близката колона.
— Недей ме лъга.
— Не лъжа — каза Каладин и го погледна в очите. — Питай Адолин: преди няколко седмици измъкнах баща му от бойното поле.
Захел свали Меча. Зад него Ренарин се метна от покрива с главата напред и падна с трясък на земята. Изпъшка зад шлема и се търкулна. От шлема излизаше малко Светлина, ала иначе принцът беше невредим.
— Добра работа, принц Ренарин — отсъди Захел, без да гледа. — А сега скочи още няколко пъти и гледай да се приземяваш на крака.