Сияйни слова

— Нови хора идат, ганчо — рече Лопен и отхапа от увитото с хартия нещо. — Носят си униформите и разговарят като истински войници. Забавно. Трябваха им само няколко дни. А на нас ни отне седмици.

— На другите момчета им отне седмици, но не и на тебе — отговори Каладин, засенчи очи срещу слънцето и се опря на копието си. Все още се намираше на тренировъчната площадка на светлооките и наглеждаше Адолин и Ренарин. Ренарин получаваше първите напътствия от учителя Захел. — Още в първия ден, когато те намерихме, ти имаше добро отношение, Лопен.

— Е, животът беше доста сносен, знаеш.

— Доста сносен? Та ти беше току-що зачислен да мъкнеш мостове, докато пукнеш на платото.

— Еех — отвърна Лопен и си хапна. Храната му приличаше на парче безквасен хляб, увито около нещо смахнато. Облиза се и подаде нещото на Каладин, та да освободи единствената си ръка и да порови в джоба си. — Имаш добри дни. Имаш и лоши. Накрая сметката излиза равна.

— Странен човек си ти, Лопен — каза Каладин и огледа „храната“ на хердазиеца. — Какво е това?

— Чаута.

— Риба ли е?

— Ча-у-та. Хердазийска храна, гон. Хубава е. Хапни си, ако искаш.

Изглеждаше като късове неопределимо месо, оваляни в някаква тъмна течност и увити в клисав хляб.

— Гнусно — заключи Каладин и го върна на Лопен. Онзи му подаде каквото беше измъкнал от джоба си: черупка, изписана с глифи от двете страни.

— Ти губиш — каза той и продължи да яде.

— Не би трябвало да обикаляш и да ядеш така. Невъзпитано е.

— Ами. Удобно е. Гледай, хубавичко е увито. Можеш да си ходиш, да си вършиш работата и да си ядеш през това време…

— Мърлящина.

Каладин проучи черупката. Изброяваше сметките на Сигзил — колко войници имат, от колко храна се нуждаят според Скалата и колко от бившите мостови са годни за военно обучение според Тефт.

Последното число беше доста голямо. Оцелееха ли, мостовите укрепваха от работата. Както Каладин знаеше от личен опит, това ги превръщаше в добри войници, стига да се мотивират.

От другата страна на черупката Сигзил беше очертал трасето, по което Каладин да патрулира извън лагерите. Скоро щеше да разполага с достатъчно подготвени новобранци за патрулите, както беше казал на Далинар. Тефт беше на мнение, че за новите ще е добре да излизат с Каладин, за да прекарат известно време с него.