Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
С вдигнати страници, фургонът на Шалан беше сенчест и усамотен, а сега вървеше последен и никой не можеше да я гледа през вратата. За беля, да пътува отзад беше и по-неудобно. Ситните скални пъпки предизвикваха изненадващо силно клатушкане и друсане.
Сандъкът на Ясна беше вързан до предната стена. Шалан отвори капака, за да получи някакво осветление от сферите вътре. После се облегна на възглавницата, стъкмена от платната, с които бяха увити книгите на Ясна. Шалан беше отпрала и кадифената обшивка на вътрешността на сандъка, за да се завива с нея нощем. Твлкав не успя да я снабди с одеяло.
Шалан разви стъпалата си, за да ги намаже с пресен сок от кратункова билка. Раните бяха хванали коричка и бяха много по-добре от предния ден.
— Шарка?
Той избръмча някъде наблизо. Шалан го беше помолила да си стои отзад, за да не тревожи Твлкав и пазачите.
— Стъпалата ми заздравяват. Ти ли направи това?
— Мммм… Почти не знам защо човеците се чупят. А още по-малко — защо се… поправят.
— Вашият род не се ли наранява? — поинтересува се Шалан, скърши едно растение и изцеди няколко капки сок върху лявото си стъпало.
— Ние се счупваме. Само че… по-различно от хората. И не се поправяме без помощ. Не зная защо вие се поправяте. Защо?
— Това е природно свойство на нашите тела. Живите създания се поправят от само себе си.
Шалан взе една сфера, за да потърси ситните червени духчета на загниването. Съгледа няколко около една порезна рана, бързо я намаза със сок и пропъди духчетата.
— Бих искал да знам защо нещата работят — съобщи Шарка.
— Мнозина от нас — също — отвърна Шалан, приведена над стъпалото си. Свъси се, когато фургонът удари по-едър камък. — Снощи пред Твлкав край огъня започнах да светя.
— Да.
— Знаеш ли защо?
— Лъжи.
— Роклята ми се промени. Кълна се, че снощи нямаше петна и дрипи. А сега има.
— Ммм. Да.
— Трябва да управлявам тези способности. Ясна ги наричаше Тъкане на Светлина. Намекваше, че е по-безопасно от Превръщането.
— Книгата?
Шалан се свъси и се облегна на стената на фургона. На пода до нея се виждаха дълги драскотини като от нокти. Сякаш някой от робите в пристъп на безумие беше опитал да издере с нокти пътя си към свободата.
Океанът погълна Сияйни слова, книгата, която Ясна ѝ подари. Струваше ѝ се по-голяма загуба от Книгата с безкрайните страници, другият подарък от Ясна. Все още не разбираше съвсем смисъла.
— Така и не успях да я прочета. Когато се доберем до Пустите равнини, трябва да се погрижим да се сдобием с друго копие.
Доколкото целта им беше военен лагер, Шалан се съмняваше, че ще има много книги за продан.
Вдигна сферата. Тя беше почнала да потъмнява и имаше нужда от презареждане. Какво щеше да се случи, ако не успееха да настигнат групата пред тях преди бурята да започне? Дали дезертьорите щяха да се проврат през бурята и да ги спипат? И да се доберат до безопасността на техните фургони?
Гръм да го удари, каква бъркотия. Имаше нужда от нещо, за което да се захване.
— Сияйните рицари са се свързвали с духчетата — заговори тя, повече на себе си, отколкото на Шарка. — Симбиоза, като малкия кремлинг, който живее в шистокора. Кремлингът чисти лишеите и така едновременно се храни и поддържа шистокора чист.
Шарка забръмча объркано.
— А… аз шистокор ли съм или кремлинг?
— И двете — отговори Шалан. Въртеше диамантената сфера в пръстите си — малкият скъпоценен камък светеше бодро, потопен в стъклото. — Стихиите, силите, които движат света, са по-податливи на духчетата. Или пък… доколкото духчетата са късчета от тези Стихии, може би са по-добри в това да си влияят взаимно. Нашата връзка ми дава способност да боравя с една от Стихиите. В случая, светлината, силата на осветляването.
— Лъжи — прошепна Шарка. — И истини.
Шалан стисна сферата в юмрук. Сферата светеше през кожата ѝ и ръката ѝ изглеждаше червена. Шалан повели на Светлината да навлезе в нея, ала нищо не стана.
— Е, и как го карам да проработи?
— Може би ядеш светлината? — предположи Шарка и се премести на стената до главата на Шалан.
— Да я ям ли? — усъмни се Шалан. — По-рано не ми беше нужно да ям сфери, за да получа Светлина на Бурята.
— Ама може и да подейства. Опит?
— Съмнявам се, че мога да погълна цяла сфера. Дори и да исках, а аз определено не искам.
— Мммм — отговори Шарка. От вибрирането му дъските потрепериха. — Значи, сферите не са сред нещата, които човеците обичат да ядат?