Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Ще има буря довечера — отбеляза Лопен. — Два часа след залез, казва Сигзил. Смята, че ти би искал да направиш някои приготовления.
Каладин кимна. Нова възможност да се появят тайнствените писания — и двата случая досега бяха по време на буря. Трябваше да е сигурен, че Далинар и семейството му са под наблюдение.
— Благодаря за доклада — каза Каладин и прибра черупката в джоба си. — Върни се и кажи на Сигзил, че предложеното трасе ме отдалечава прекалено от лагерите. Да начертае ново. И кажи на Тефт, че ми трябват още няколко човека тук днес, за да освободя Моаш и Дрей. Двамата напоследък карат много дълги смени. Довечера лично ще охранявам Далинар. Ще предложа на Върховния принц за удобство цялото му семейство да е заедно по време на бурята.
— Ако такава е волята на ветровете, гон — отговори Лопен и дояде последния залък чаута. После погледна арената и подсвирна. — Ето това вече е нещо, нали?
Каладин проследи погледа му. Адолин беше оставил брат си при Захел и сега изпълняваше поредица упражнения с Меча. Той величествено се въртеше и обръщаше на пясъка. Замахваше с Меча широко и плавно.
На гърба на опитен Броненосец, Бронята никога не изглеждаше тромава. Внушителна и разкошна, тя прилягаше към тялото на боеца. Адолиновата Броня отразяваше слънцето като огледало. Принцът размахваше Меча и минаваше от стойка в стойка. Каладин знаеше, че тази поредица е само за загряване и е по-скоро впечатляваща, отколкото практична. Такива неща не се правеха на бойното поле, макар че много от отделните пози и движения на оръжието представляваха истински действия.
Ако и да го знаеше, Каладин бе принуден да се отърси от усещането за страхопочитание. В бой Броненосците изглеждаха свръхчовешки — приличаха на Вестителите, а не на хора.
Забеляза, че Сил седи на крайчеца на покрива близо до Адолин и го наблюдава. Беше твърде далеч и Каладин не можеше да види изражението на лицето ѝ.
Адолин завърши упражнението с падане на коляно и забиване на Меча в земята. Той потъна до средата, после изчезна, освободен от принца.
— Виждал съм го преди да призовава това оръжие — рече Каладин.
— Да бе, ганчо, на бойното поле, когато отървахме жалкия му задник от Садеас.
— Не, по-рано — възрази Каладин, спомняйки си случая с блудницата в лагера на Садеас. — Спаси някого от тормоз.
— Аха. Значи не може да е твърде лош, нали?
— Предполагам. Както и да е. Тръгвай. Имай грижата да пратиш отряд за заместване.
Лопен отдаде чест и подбра Шен, който надзърташе из тренировъчните мечове покрай арената. Двамата отърчаха да изпълнят задачата.
Каладин направи обиколка и провери Моаш и другите, преди да се насочи към Ренарин. Момъкът — още в Броня — седеше на земята пред новия си учител.
Захел, ардентът с прастарите очи, седеше тържествено. Позата никак не прилягаше на оръфаната му брада.
— С Бронята трябва отново да учиш как да се биеш. Тя променя стъпките, захвата, движенията.
— Аз… — Ренарин сведе поглед. Странно беше да се види човек с очила в такива величествени доспехи. — Няма да се наложи, учителю. Аз никога не съм учил как да се бия.
Захел изсумтя.
— Това е добре. Означава, че няма да е нужно да разрушавам стари лоши навици.
— Да, учителю.
— Значи ще започнем полека. Ей там в ъгъла има стълбище. Качи се на покрива. После скочи.
Ренарин изведнъж вдигна поглед.
— Да скоча?
— Стар съм вече, синко. Да се повтарям, е като да ям неправилното цвете.
Каладин се смръщи, Ренарин вирна глава и го погледна въпросително. Каладин сви рамене.
— Да ядете… какво? — попита момъкът.
— Ще рече, ядосан съм — сопна се Захел. — Вие, хора, нямате подходящи изрази за нищо. Марш!
Ренарин скокна, разрита пясъка и хукна.
— Шлемът ти, синко! — провикна се подире му Захел.
Ренарин спря, после се върна и грабна шлема от земята. При това се подхлъзна и едва не падна по лице. Завъртя се, загубил равновесие, и нескопосно се понесе към стълбите. Пътем почти се заби в някаква колона.
Каладин тихо изсумтя.
— О — обади се Захел. — Да не мислиш, че ти би се справил по-добре, когато за пръв път слагаш Броня, пазачо?
— Не вярвам да си забравя шлема — отвърна Каладин, нарами копието и се протегна. — Ако Далинар Колин възнамерява да вкара останалите Върховни принцове в строя, май ще му трябват по-добри Броненосци от този. Трябваше да подбере друг за Бронята.