Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— А ако са двама, мостови? — подигравателно попита Адолин. — Можеш ли да се сражаваш с двама Броненосци едновременно? Ако аз искам да убия татко или краля, никога няма да пратя само един.
Каладин се изправи и намести раменната си става. Срещна погледа на Адолин. Толкова снизходителен. Толкова самоуверен. Надменно копеле.
— Добре — намеси се Захел. — Убеден съм, че той разбра, Адолин. Не е нужно…
Каладин се хвърли към принца. Стори му се, че чува кикотене, когато онзи си сложи шлема.
Нещо в него възвря.
Неизвестният Броненосец, който уби толкова много от другарите му.
Садеас, величествен в червената броня.
Амарам с окървавения меч в ръце.
Каладин изкрещя, когато необезопасеният меч на Адолин полетя към него в едно от внимателните и плавни движения от упражнението. Каладин спря, вдигна половинката копие и остави Меча да мине току пред него. После удари задната част на острието с копието, измести захвата на Адолин и провали удара.
Хвърли се с рамото напред към принца. Сякаш се удари в стена. Рамото му пламна от болка, но ускорението и изненадата от удара извадиха Адолин от равновесие. Каладин го изблъска и той падна на земята с тракане и изненадано пъшкане.
В същия миг и Ренарин падна отгоре. Каладин вдигна копието като кама, за да го забие в наличника на Адолин. Адолин беше освободил Меча си, когато паднаха. Вдигна облечената си в ръкавица ръка под Каладин.
Каладин удари отгоре надолу.
Адолин отвърна отдолу нагоре с една ръка.
Ударът на Каладин не сполучи; той се озова във въздуха, захвърлен с цялата мощ на Броненосеца. Увисна във въздуха, преди да се стовари осем стъпки по-нататък. Пясъкът го одра, рамото отново го заболя. Едва си пое въздух.
— Идиот! — ревна Захел.
Каладин изстена и се обърна. Всичко плаваше пред очите му.
— Можеше да убиеш момчето! — Някъде далеч, учителят хокаше Адолин.
— Той ме нападна! — Гласът на Адолин беше приглушен от шлема.
— Ти го предизвика, глупави хлапако.
Гласът на Захел приближи.
— Сам си го просеше — отвърна Адолин.
Болка. Някой застана до Каладин. Захел?
— Носиш Броня, Адолин. — Да, това беше Захел. Приклекна над Каладин, чието зрение отказваше да се избистри. — Не можеш да подмяташ незащитен партньор като сноп съчки. Баща ти те е учил на по-добро!
Каладин вдиша рязко и се насили да отвори очи. Светлината от кесията на пояса му го изпълни. Не много. Не допускай да те видят. Не им позволявай да ти го отнемат!
Болката изчезна. Рамото му се оправи — не знаеше дали го е счупил или само го е разместил. Захел викна изненадано, когато Каладин скочи на крака и се понесе обратно към Адолин.
Принцът отстъпи и протегна ръка настрани — явно призоваваше Меча си. Каладин ритна падналото в пясъка копие и го улови във въздуха.
В този миг силата се отцеди от него. Бурята избяга без предупреждение и Каладин се препъна и остана без дъх от подновената болка в рамото.
Адолин стисна мишницата му в облечен в ръкавица юмрук. Мечът се появи в другата му ръка, ала в същия миг втори Меч опря в шията на Каладин.
— Мъртъв си — продума иззад него Захел и продължи да опира Меча в кожата му. — Отново.
Каладин рухна по средата на арената и изтърва половината копие. Чувстваше се напълно изцеден. Какво стана?
— Върви да помогнеш на брат си със скачането — нареди Захел на Адолин. Как така командваше принцовете?
Адолин си тръгна и учителят приклекна до Каладин.
— Не трепваш, когато някой размахва Меч. Наистина си се сражавал с Броненосци, нали?
— Аха.
— Значи имаш късмет, че си останал жив — продължи Захел, докато попипваше рамото му. — Упорит си. До глупост. В добра форма си и разсъждаваш правилно по време на бой. Но не знаеш какво да правиш срещу Броненосци.
— Аз…
Какво да каже? Захел беше прав. Нагло щеше да е да твърди противното. Два сблъсъка — три, ако брои днешния — не го правеха познавач. Сви се от болка, когато Захел напипа някакво разтегнато сухожилие. Още духчета на болката по земята. Много ги товареше днес.
— Нищо счупено тук — заключи Захел. — Как са ребрата?
— Добре — отвърна Каладин, легна пак в пясъка и се втренчи в небето.
— Е, няма да те насилвам да учиш — каза Захел и се изправи. — Не мисля, че мога да те накарам всъщност.
Каладин стисна очи. Чувстваше се унизен. А защо? И по-рано го бяха побеждавали. Това се случваше непрекъснато.
— Много ми приличаш на него — каза Захел. — Адолин също не ми даваше да го уча. В началото.