Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Ренарин се надигна и отпраши с потракване на Бронята.
— Добре тогава — продължи Захел и пак развъртя Меча. — Да видим какво можеш, момко. Убеди ме да те оставя на мира.
В отговор Каладин улови копието и зае отбранителна стойка — единия крак назад, другия напред. Държеше копието с дръжката, а не с острието напред. Наблизо Адолин се биеше с друг от учителите, който носеше втория Меч на краля и Броня.
Как да го направят? Ако Захел удари копието на Каладин, ще отсъдят ли, че е минал през него?
Захел приближи пъргаво, вдигнал Меча с две ръце. Познатото спокойствие и съсредоточеност на бойното поле погълнаха Каладин. Той не вдиша Светлина. Трябваше да се старае да не разчита прекалено много на нея.
Гледай Меча, рече си Каладин. Пристъпи напред, за да се озове в обсега на оръжието. В двубой с Броненосец всичко опираше до Меча. Нищо не можеше да го спре, той убиваше не просто тялото, а самата душа. Той…
Захел пусна Меча.
Оръжието падна на земята, а Захел влезе в обхвата на каладиновото копие. Каладин се беше съсредоточил прекалено върху оръжието и макар да опита да обърне копието за нападение, Захел се завъртя и стовари юмрук в стомаха му. Следващият удар — в лицето — го събори на земята.
Каладин начаса се претърколи, без да го е грижа за духчетата на болката, които се загърчиха в пясъка. Изправи се. Зрението му беше замъглено. После се ухили.
— Добър ход.
Захел вече беше взел Меча и пак се обърна към Каладин. Каладин заотстъпва през пясъка, все още с копието напред. Държеше се на разстояние. Захел боравеше умело с Меча. Не действаше като Адолин; по-малко плавни замахвания, повече къси удари. Бързи и силни. Изтикваше Каладин по периметъра на арената.
Ще се умори, говореха инстинктите на Каладин. Накарай го да продължава така.
След почти пълна обиколка на арената, Захел забави и почна да приближава в търсене на незащитено място.
— Ако съм с Броня, ще си имаш неприятности — рече той. — Ще бъда по-бърз и няма да се уморявам.
— Не си с Броня.
— А ако Броненосец дойде да убие краля?
— Ще ползвам друга тактика.
Захел изсумтя, когато Ренарин се сгромоляса наблизо. Принцът почти успя да остане на крака, обаче се препъна, падна на една страна и се запързаля по пясъка.
— Е, ако това беше истински опит за убийство, и аз щях да ползвам друга тактика.
Захел се понесе към Ренарин.
Каладин изруга и хукна подире му.
Захел тутакси се обърна, плъзна се в пясъка и спря. Хванал Меча с две ръце, стовари мощен удар върху Каладин. Улучи копието му и над арената се разнесе силно пукане. Ако Острието не беше покрито, щеше да среже копието и може би да закачи и гърдите на Каладин.
Един от ардентите му подхвърли половин копие. Очакваха неговото да бъде „строшено“ и искаха упражнението да е възможно най-близко до действителността. Моаш беше дошъл, видимо притеснен, но неколцина арденти го пресрещнаха и му обясниха какво става.
Каладин отмести поглед към Захел.
— В истински бой — обясни той — досега да съм пипнал принца.
— В истински бой мога да те намушкам с половин копие, докато ме мислиш обезоръжен.
— Не бих допуснал тази грешка.
— Значи трябва да приемем, че и аз не бих допуснал грешката да те оставя да спипаш Ренарин.
Захел се усмихна. С неговото лице това изглеждаше опасно.
Пристъпи напред и Каладин разбра. Сега нямаше да има отблъскване и подвеждане. Каладин нямаше да получи такава възможност докато охранява някого от далинаровото семейство. Трябваше да даде най-доброто от себе си и да се престори, че убива Захел.
Значи, да нападне.
Той не можеше да парира ударите с Меча и така Захел беше в по-изгодно положение в продължителна схватка на тясно. Най-добре за Каладин беше да удари бързо и да се надява да улучи. Хвърли се напред, падна на колене и се плъзна под оръжието на Захел. Така щеше да се доближи и да…
Захел го изрита в лицето.
Със замъглено зрение Каладин заби счупеното копие в крака на учителя. В миг се появи и Мечът на Захел и спря върху шията му.
— Мъртъв си, синко.
— Кракът ти е пронизан от копие — запъхтяно отвърна Каладин. — Няма да можеш да преследваш Ренарин. Аз печеля.
— Обаче си мъртъв — изръмжа Захел.
— Задачата ми е да ти попреча да убиеш Ренарин. С това, което направих сега, той се измъква. Не е важно дали съм жив.
— А ако убиецът има приятел? — попита някой зад гърба му.
Каладин се обърна и видя Адолин. Беше облечен в пълна Броня, а върхът на Меча му беше забит в пясъка пред него. Държеше шлема си в една ръка, а другата беше опрял на дръжката на Меча.