Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Сграбчи листа и го смачка. Шалан се сепна и се сви. Пръстите ѝ, стиснали молива, трепереха.
— Рисувай растения и животни. Безопасни неща, Шалан. Не размишлявай върху онова, което стана.
По лицето ѝ се затъркаляха сълзи.
— Все още не можем да отмъстим — тихо продължи Хеларан. — Балат не може да оглави дома, а аз трябва да замина. Но скоро ще успеем.
Вратата се отвори с трясък. Татко беше едър мъж. Без да го е грижа за модата, носеше брада. Веденското му облекло беше със старовремска кройка. Носеше подобна на пола копринена дреха — улату — и тясна риза. Отгоре беше наметнат с роба. Без кожи от норки, каквито са носели прадедите му, но все пак много, много традиционна.
Извисяваше се над Хеларан. По-висок беше от всички в имението. След него влязоха още парши с храна за кухните. И тримата имаха шарена кожа — двама с червено на черен фон, един с червено на бял фон. Татко харесваше паршите. Те не приказваха и не отвръщаха.
— Чух, че си наредил в конюшните да приготвят една от каретите ми, Хеларан! — ревна татко. — Няма да търпя отново твоето скитосване!
— Има по-важни работи на тоя свят — отвърна Хеларан. — По-важни дори от теб и от твоите престъпления.
— Не ми говори така — каза татко и пристъпи напред, сочейки го с пръст. — Аз съм ти баща.
Прислужниците се скупчиха настрани в опит да се скрият. Шалан притисна чантата към гърдите си. Искаше да потъне в стола.
— Ти си убиец — спокойно рече Хеларан.
Татко замръзна на място. Лицето под брадата му пламна. После продължи напред.
— Как смееш! Мислиш си, че не мога да наредя да те хвърлят в затвора? Защото си мой наследник, ти мислиш, че…
Нещо се появи в ръката на Хеларан — ивица мъгла, която се сгъсти в сребриста стомана. Меч, дълъг около шест стъпки, извит и дебел. Тъпата страна беше оформена като пламъци или вълни. В ефеса имаше инкрустиран скъпоценен камък. Когато светлината попаднеше върху метала и той я отразеше, пламъците сякаш се движеха.
Хеларан беше Мечоносец. Отче на Бурята! Как? Кога?
Татко млъкна. Хеларан скочи от ниския подиум и насочи Меча към него. Острието докосна гърдите му.
Татко вдигна ръце с дланите напред.
— Ти си зла развала за този дом — занарежда Хеларан. — Би трябвало да забия острието в гърдите ти. Но това ще е милостиво.
— Хеларан… — Страстта сякаш се беше оттеглила от татко, като цвета от лицето му, което беше станало съвсем бяло. — Ти не знаеш каквото си мислиш, че знаеш. Майка ти…
— Няма да слушам твоите лъжи — отговори Хеларан, усука китката си и завъртя Меча. Острието още опираше в гърдите на татко. — Толкова е лесно.
— Не — прошепна Шалан.
Хеларан вдигна глава, после се обърна, без да отмества оръжието.
— Недей, моля те.
— Сега говориш? За да го защитиш?
Той се разсмя. Смехът му прозвуча като див лай. Дръпна оръжието.
Татко седна на някакъв стол. Лицето му още беше бледо.
— Как? Меч. Откъде? — Той внезапно вдигна поглед. — Не. Друго е. Твоите нови приятели? Поверили са ти такова богатство?
— Ние имаме важна работа — отговори Хеларан, обърна се и се отправи към Шалан. Обичливо положи длан върху рамото ѝ и додаде по-тихо. — Ще ти разкажа, за това някой ден, сестричке. Хубаво е, че отново чувам гласа ти преди да замина.
— Не си отивай — прошепна тя. Усещаше думите като някаква тъкан в устата си. От месеци не беше говорила.
— Трябва. Моля те, направи няколко рисунки за мен, докато ме няма. На хубави неща. От по-светли дни. Можеш ли?
Тя кимна.
— Сбогом, татко — каза Хеларан, обърна се и тръгна да излиза от трапезарията. — Опитай се да не разрушиш твърде много в мое отсъствие. От време на време ще се връщам да проверявам.
Гласът му отекна в коридора.
Сиятелният господар Давар се изправи с рев. Малкото останали прислужнички избягаха в градините през страничната врата. Шалан се сви ужасена. Татко грабна стола си и го удари в стената. Изрита една малка маса, после почна да взима столовете един по един и да ги разбива в пода с ритмични жестоки удари.
Пое дълбоко дъх и се обърна към нея.
Шалан изскимтя като видя гневните му безчовечни очи. Когато се спряха върху нея, животът се върна в тях. Татко захвърли един строшен стол, обърна ѝ гръб, сякаш се срамуваше, и избяга от стаята.
20
Студена яснота