Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
— Да не сте забравили нещо?
Майкъл извади найлоновата чанта на Грубер и му я подаде. Аби не я беше отваряла, като се изключи бързият поглед, хвърлен на съдържанието й в един вход, за да се скрие от любопитни погледи. Това беше достатъчно, за да съзре тъмна разпечатка с размазани букви, които се виждаха неясни върху нея, и да избърше кръвта на Грубер от найлона.
На Николич обаче съдържанието носеше някаква информация, защото той извади най-горния лист и започна напрегнато да го разглежда. Въпреки това не каза нищо за дупката от куршум.
— Това е микрокомпютърна томография на древен папирус?
— Виждали ли сте подобно нещо?
— Чел съм за тази техника.
— Това е оригиналният източник на стихотворението, което ви показахме сутринта — обади се Аби. — Ако има продължение, сигурно е вътре.
Николич остана изненадан.
— И не сте проверили сами?
— Малко бързахме — отговори Майкъл вместо обяснение.
— Затова ни трябва човек, който може да го прочете — добави Аби.
Николич плъзна листата обратно в чантата, но те се закачиха в краищата на дупката от куршума. Макар да бяха избърсали повърхността, още личаха малки петънца кръв. Воят на полицейските сирени заехтя из сградата толкова силно, сякаш колите бяха на площада отвън.
Майкъл се обърна към Николич.
— Имате ли кола? Можете ли да ни изведете от Белград?
Николич се вторачи в него. Майкъл реши да му попречи да каже каквото и да било.
— Разпечатката е ръкопис, принадлежал на един от важните Константинови генерали. Бил изгубен допреди около пет минути, никога не е бил публикуван и точно в момента си търси нов собственик.
За удивление на Аби Николич не им се изсмя, нито повика охраната. Той остана неподвижен дълго време, местейки поглед между нея, Майкъл и найлоновата чанта. Не изглеждаше нито шокиран, нито обиден — а просто слисан.
Вдигна рамене, бръкна в джоба си и извади автомобилен ключ със заешко краче на него за късмет.
— Колата ми е паркирана зад ъгъла.
След това ги поведе надолу по стълбището.
— Не мога да повярвам, че го прави — прошепна Аби на Майкъл, но Николич я чу и се спря.
— Това е Сърбия. Мислите си, че това е най-странното нещо, което ми се е случвало?
Колата на Николич беше малък червен „Фиат“, паркиран зад ъгъла. Аби седна отпред със спусната над лицето коса, така че да го скрива. Майкъл се сниши отзад и се преструваше на заспал, отпуснал глава настрани от прозореца. Движението беше блокирано: патрулки бяха преградили няколко големи кръстовища, макар в действията им да не личеше някаква логика. Аби непрекъснато очакваше да се покаже някой полицай, да почука по прозореца и да поиска документите ми, но нищо не се случи. Те поеха по лъкатушещи, задни улици надолу през стария град и накрая синово излязоха на булеварда. Пресякоха Сава — от моста Аби видя колоната на Паметника на победата, който се издигаше на върха на носа — след това ускориха и излязоха на магистралата, която пресичаше Нови Белград. След минути се озоваха извън града и се понесоха през хълмиста земеделска земя. Аби и преди беше минавала по този път, когато пътуваше за летището: винаги се беше изненадвала колко рязко свършва градът.
Николич не отместваше очи от пътя.
— Искахте да излезете от Белград? Вече сте извън града. И сега какво?
Аби погледна найлоновата чанта в скута си.
— Има ли някое място наблизо, където да поговорим?
Николич влезе в бензиностанция на „Лукойл“ веднага след отклонението за летището. Към магазинчето имаше и малко кафене: седнаха на една пластмасова маса и заотпиваха мазно кафе от пластмасови чаши.
— Не искам да ми казвате какви ги вършите — обяви Николич. — Ако полицията ме пита, ще кажа, че сте ме накарали да ви возя под дулото на пистолета.
— Съгласни сме — отвърна Аби. Ако полицията ги хванеше, това щеше да е най-малката им грижа.
— Дайте да видя документа.
Аби му подаде чантата. Той пръсна документите по масата — четири листа със замъглени изображения и два с набраната от Грубер транскрипция.