Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Не е — повтори мисис Мърдл, отпускайки лорнета. — Няма артистичност. Много приятна, но не артистична.
— Моята сестра, мадам — започна Фани, у която се чувствуваше една смесица от стеснение и наглост — поиска да й обясня като на сестра как е станало така, че съм се запознала с вас. И понеже бях обещала да ви посетя още веднъж, казах си, че ще си позволя волността да я доведа с мене в такъв случай, ако може, вие да й обясните. Аз искам тя да знае, а вие може би ще й обясните, нали?
— Смятате ли, че на възрастта на сестра ви… — подсказа мисис Мърдл.
— Тя е много по-голяма, отколкото изглежда — каза Фани. — Почти колкото мене е.
— Обществото — започна мисис Мърдл и отново присви пръстчето си, — да се обясни обществото на младите хора, е нещо толкова трудно (всъщност то е еднакво мъчно да се обясни почти на всички), че на мен ми е драго да чуя това. Аз бих искала обществото да не е тъй деспотично, да не е толкова взискателно… Птицо, млъкни!
Папагалът бе надал един пронизителен писък, сякаш, името му беше Общество и той потвърждаваше правото му да бъде взискателно.
— Но — продължи мисис Мърдл — ние сме длъжни да го приемем такова, каквото е. Знам, че е празно и конвенционално, и светско, и много възмутително, но понеже не сме диваци в Южните морета (аз лично съжалявам, че не съм от тях — очарователен живот и великолепен климат, както разбирам!), ние сме длъжни да се съобразяваме с него. Такава е участта ни. Мистър Мърдл е голям търговец, сделките му са огромни, богатството и влиянието му са безгранични, но дори и той… Птицо, млъкни!
Папагалът бе издал нов крясък; той бе допълнил изречението толкова изразително, че не стана нужда мисис Мърдл да го довършва.
— Понеже сестра ви желае да изясня нашето лично познанство — подхвана отново тя, обръщайки се към малката Дорит, — като разкажа обстоятелствата, които й правят чест, аз не мога да откажа на молбата й. Аз имам син (първият път се ожених прекалено млада), двадесет и две-три годишен.
Фани стисна устни и погледна полутържествуващо към сестра си.
— Син двадесет и две-три годишен. Той е малко веселяк, нещо, което Обществото приема у младежите, и е много чувствителна натура. Наследил е, изглежда, този недостатък. Аз самата съм също много чувствителна по природа. Най-слабото същество. Чувствата ми се влияят мигновено.
Тя изрече това и всичко останало студено, като някаква снежна жена; забравяйки напълно сестрите освен в някои моменти и видимо отправяйки думите си към някакво въображаемо Общество. Пак заради него от време на време тя пооправяше дрехата си и нагласяше позата си върху отоманката.
— Та той е много чувствителен. Качество — когато човек живее при естествени обстоятелства, но ние не живеем в естествени обстоятелства. За което трябва да се съжалява, особено пък аз, която съм дете на природата и бих желала да не го крия; но — това е. Обществото ни потиска и ни управлява. Птицо млъкни!
Папагалът бе обхванат от необуздан пристъп на смях, след като бе огънал няколко от металните пръчки на клетката с извитата си човка и сега ги ближеше с черния си език.
— Ненужно е да обяснявам на личност с вашия изискан вкус, богат опит и издигната чувствителност — заяви мисис Мърдл от своето червено-златно гнездо и сложи лорнета си, за да си припомни с кого точно разговаряше, — че сцената понякога излъчва обаяние за младежите с гореспоменат характер. Като казвам сцената, имам пред вид хората на нея от женски пол. Затова, когато чух, че моят син бил обаян от някаква танцьорка, разбрах, какво точно означава това в Обществото и предположих, че е танцьорка в операта, от каквито се обайват обикновено светските младежи.
Тя потри едно о друга белите си ръце, осъзнавайки присъствието на сестрите; от което пръстените върху пръстите й издадоха остър звук.
— Както ще ви каже и сестра ви, когато разбрах какъв всъщност е театърът, останах изненадана и отчаяна. Но когато разбрах, че вашата сестра, отхвърляйки ухажванията на сина ми (тук би трябвало да прибавя — съвсем неочаквано), го е накарала да й предложи брак, изпитах дълбока загриженост — остра.
Тя проследи извивката на лявата си вежда и я оправи.
— В дълбокото си отчаяние, което може да изпита само една майка — с Обществото, — аз реших да отида в театъра лично и да кажа на танцьорката какво мисля. Така се запознах със сестра ви. Видях, за моя изненада, че тя в много отношения е различна от онова, което очаквах; защото тя ме посрещна с — как да се изразя, — със самочувствието на човек от семейство, нали? — усмихна се мисис Мърдл.