Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
- Ех, защо ти беше да ни караш да те връзваме? - въздъхна Гленда.
- За да не откъсна главата на някого. Аз подозирах, каква е истината, макар и да не знаех, какво подозирах. Или поне ми се струва, че такъв е бил механизмът.
- Та значи не можеш да се измъкнеш и да почнеш да ни разкъсваш крайник по крайник, - дълбаеше въпроса блюстител Нобс (без роднинска връзка) - Без да обиждам никого, но значи ли това, че няма да ни тренираш?
- Съжалявам, - отвърна Лут - но, както виждате, аз съм донякъде възпрепятстван.
- Абе вие всички ли изкукахте? - изненадващо това дойде от устата на Жулиета, застанала в коридора - Та той е Лут. Той си бачка тук, прави свещи и такова. Виждам го по цял ден, ама никога не съм го видяла да влачи нечий крак нито пък глава. И той си обича ритнитопката!
На Гленда и се стори, че направо чу как претуптя сърцето на Трев. Тя се втурна към момичето.
- Нали ти казах да си вървиш, - просъска и тя.
- Ми аз се върнах да разправя сичко на Трев. Че той нали ми писа толкова готино стихче.
- Тя има право, - обади се един мъж в месарска престилка - Колкото пъти съм го виждал да ходи къде ли не, нито веднъж не е носил никакви крайници.
- Вярно си е, - подтвърди и хлебарят - И изобщо той нали направи всичките тези хубави свещи за банкета снощи? Това на мен не ми прилича много на оркска работа.
- Освен това, - включи се блюстител Нобс (без роднинска връзка) - той ни водеше тренировката вчера и нито веднъж не каза „Давайте момчета, откъснете им главите”.
- О да, - забеляза лакеят, който според Гленда направо си го просеше - Хората не късат глави, за разлика от орките.
От далечината се върна като ехо: „Оук! Оук!”
- Той ни учеше такива неща, за които изобщо няма да се сетите, - разказваше блюстителят - като да играем със завързани очи. Страшна работа. Не ритнитопка, а направо някаква философия, ама си е страхотна работа.
- Тактическата мисъл и бойният анализ са част от личната нагласа при орка, - информира ги Лут.
- Видяхте ли! Никой, който си е нагласил лицето с грим, няма да вземе да ти къса главата, нали?
- Ей, ти бившата ми жена не си ли виждал? - възрази хлебарят.
- Е, да кажем тогава, че ако ти си си нагласил лицето, - коригира се за всеобщо забавление месарят - Едно е да си орк, друго е да си смешен.
Гленда погледна Лут. Той плачеше.
- Приятели мои, благодаря ви за вашето доверие към мен, - трогна се той.
- Ами как, нали знаеш, ти нали си, такова, част от отбора, - усмивката на блюстител Нобс (без роднинска връзка) почти успя да прикрие притеснението му.
- Благодаря ви, господин Нобс, това значи много за мен, - каза Лут и се изправи.
И се получи доста сложно движение.
В паметта на Гленда то остана завинаги като един вид забавен кадър с пръсващи се вериги и цепещо се дърво, и Лут изправящ се сякаш го удържаха само паяжини. Звена от вериги се разхвърчаха и затрополиха по стената. Катинарите се строшиха. Колкото до кревата, от него надали останаха и две парчета вързани заедно. Той падна на пода като куп разпалки.
- БЯГАЙТЕ, ХОРА!
За да се разбере, кой от тях го каза пръв, щеше да трябва някакъв много специален микрометър, но пък блъсканицата по коридора започна незабавно и беше повече от много бърза.
- А аз тъкмо почвах да си мисля, че сичко потръгна идеално, - промълви Трев след няколко секунди мълчание.
- Тези жени, - поинтересува се Гленда - те какви бяха?
Лут стоеше унило посред разрухата; къс верига се плъзна надолу по него като змия и падна на каменните плочи.
- Те ли? - заговори той без емоция и с равна интонация - Те са Малките сестрички на Непрекъснатото Движение. От Ефеб са. Мисля, че наименованието на вида им е фурии. Струва ми се, че Милейди ги е изпратила за в случай, че се опитам да нараня някого.
- Но ти не си наранил никого, - изтъкна Гленда.
- Те обаче избягаха, - продължи Лут - защото аз съм каквото съм.
- Да, но те, нали разбираш, са обикновени хора, - опита се да го успокои Гленда - Те са...
- Тъпанари, - завърши Трев.
Лут се обърна и тръгна по другата страна на коридора подритвайки парчета дърво и звена от вериги.
- Но светът е пълен с обикновени хора.
- Не може да го остаите да си тръгне така, - заговори Жулиета - Просто не може. Глейте го! Се едно са го подритнали.
- Аз съм му шефа, само аз може да го подритвам, - запени се и Трев.
Гленда хвана Трев да ръката:
- Не, аз ще се оправя с това. А сега ме слушай внимателно, Тревър Младонадеждов, въпреки всичките ти простотии, ти си свястно момче и затуй чуй ме сега внимателно: Виждаш ли Жулиета? Познаваш я, нали работи в кухнята. Ти и написа чудно стихотворение, нали? Чул ли си за Въгленяшка? Всеки е чувал за Въгленяшка. Е, та значи ти няма да вземеш първо място по това да си Прекрасния принц, но сигурно има и много по-лоши.