Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
- Защо ми казахте да не отварям книгата, Милейди?
- Защото исках да я прочетеш, - дочу се глас - Трябваше сам да откриеш истината. Всички така откриваме истината.
- А ако истината е ужасна?
- Мисля, че знаеш отговора на този въпрос, Лут, - отговори гласът на Милейди.
- Отговорът е, че ужасна или не, това е истината, - рече Лут.
- И какво тогава? - подпита гласът, като на учител окуражаващ обещаващ ученик.
- И тогава истината може да бъде променена, - каза Лут.
- Господин Лут е гоблин, - заяви Трев.
- Да бе, нали, - отвърна тварта и думите и прозвучаха невероятно екзотично като за някой, чието лице все повече прилича на птиче.
- Ако запищя, много хора ще довтасат начаса, - заплаши ги Гленда.
- И какво ще направят после? - подпита тварта.
И какво ще направят после? - помисли си и Гленда. Ами ще се мотаят наоколо, ще питат „Какво става, бе хора?” и изобщо ще задават същите въпроси като нас сега. Тя пак се измести, когато една от гадините се опита да се докопа до кушетката.
- Оркът ще убива, - каза трети глас и още едно от съществата се приземи почти право пред лицето на Гленда. Дъхът й вонеше на леш.
- Господин Лут е добър и любезен и никога не е наранил никого, - защити го Гленда.
- Който не си го е заслужавал, - добави припряно Трев.
- Но сега оркът знае, че е орк, - възрази тварта.
Сега и трите се въртяха напред назад в страховит танц.
- Комай не ви е разрешено да ни пипате, - забеляза Трев - Мисля, че наистина не можете.
Изведнъж той седна до лежащия Лут и дръпна и Гленда да седне до него.
- Мисля, че си имате правила, - каза Трев
Сновящите фигури внезапно спряха. Това някак си беше по-страшно и от движението. Те просто си стояха застинали като статуи.
- Имат нокти отзад на краката, - каза тихичко Гленда - Виждам им ноктите.
- Шипове, - поправи я Трев.
- Какви ги говориш?
- На тея големите нокти им викат шипове. Нокти са тея отпред, с които си хващат плячката. Хората все го объркват.
- Само ти не, - заяде се Гленда - Ти така изведнъж ни се оказа егати великия експерт по ужасни птицеподобни твари.
- Какво да правя. Понякога просто ти се набива нещо в тиквата, - оправда се Трев.
- Тук сме за да ви защитаваме, - каза една от тварите.
- Нямаме нужда някой да ни защитава от господин Лут! Той ни е приятел, - заяви Гленда.
- Колко още приятели с такива нокти имате?
- Че от какво може да се страхуваме тук, в Невиждания Университет, с неговите грамадни дебели яки стени, и който е направо бъкан с могъщи магьосници?
Една от жените протегна врата си, докато лицето й не се доближи на няколко пръста от това на Трев:
- От това, че тук има орк.
Раздрънча се верига. Лут се беше поразмърдал.
- Бачкате за някого нали? - продължи да им се репчи Трев - Главичките ви са едни такива мънички. Нема как да имате достатъчно мозък сами да го измислите това. Магьосниците знаят ли, че сте тук, а?
Гленда изпищя. Досега никога не беше пищяла, не и като хората, от самите дълбини на ужаса си. Порязването на пръст като не внимаваш с ножа не се брои, а и е почти сигурно, че не може да докара такъв пронзителен вопъл. Писъкът отекна по коридорите, отрази се в мазетата, а криптите зазвънтяха от резонанса.[52]
Гленда изпищя за втори път и, понеже дробовете и вече бяха загряли, този път излезе още по-силно. И от двете страни се дочуха забързани стъпки.
Което беше успокояващо.
Не толкова успокояващо беше, че се чу издрънчаване и преплъзване на метал, което подсказваше, че се е строшила една верига.
Тварите незабавно изпаднаха в паника, мъчейки се едновременно да размахат криле. Бяха непохватни като чапли и си пречеха една на друга.
- И да не се връщате! - викна тя след тях, докато изчезваха в мрака, след което се обърна с разтуптяно сърце към Трев - Какво ли е орк?
- Ненъм. Мислех, че е няк’ъв караконджул от старите приказки.
- Ами тези хвърковатите какво бяха?
- Знам, шъ кажеш че е тъпо, - каза Трев - но мернахме една от тях снощи, а той май мисли, че са, такова... приятели.
Месари, хлебари, лакеи и блюстители надойдоха бегом от тъмните коридори, в това число Блюстител Нобс (без роднинска връзка), който необяснимо защо носеше само официалната си шапка, фанелка и шорти, твърде къси и твърде прилепнали като за мъж с габаритите на Блюстител Нобс (без роднинска връзка). Той хвърли един погед на Гленда и се втренчи в Трев. Хора от рода на Трев според Блюстител Нобс (без роднинска връзка) автоматично се брояха за врагове.
- Ти ли пищя? Какво става тук? - ревна той.