Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
Трев погледна неразбиращо Гленда, която му преведе:
- Казва, че според него хората ще се опитат да ги избият всичките.
Лут все така се взираше в свещите.
- Трябва да натрупвам достойнство, така че да струвам. Трябва да съм услужлив. Трябва да съм любезен. Трябва да си намирам приятели.
- Ако някой дойде да те нарани, - обеща Гленда - аз ще ги убия. Сигурна съм, че ти няма да откъснеш ничий крак, но аз такива обещания не съм давала. Трев, тук е нужен женски подход.
- Ъхъ, виждам.
- Ей това вече не беше умно, Трев Младонадеждов. Не, господин Лут, ти оставаш тук, - Гленда измъкна Трев и Жулиета в коридора и им заповяда - Вървете си, искам да си поговоря с него насаме.
Когато тя се вмъкна обратно, Лут беше провесил глава.
- Съжалявам, че разочаровах всички, - каза той.
- Какво стана с ноктите ти, господин Лут?
Той протегна ръка и с тих звук ноктите се показаха.
- О, добре де, това поне е удобно, - измънка Гленда - Така поне ще можеш сам да се преобличаш.
След което тя тропна с юмрук по масата, така че свещите подскочиха.
- А сега ставай веднага! - изкрещя му тя - Трябва да тренираш отбора, господин Лут, забрави ли? Всички те чакат да дойдеш при тях и да им показваш, как се играе ритнитопка!
- Трябва да натрупвам достойнство, - все така си гледаше свещите Лут.
- Тогава тренирай отбора, господин Лут! А и изобщо, откъде си толкова сигурен, че орките са били чак толкова лоши?
- Ние сме извършили ужасни неща.
- Те, - натърти Гленда - Те, а не ние, нито пък ти. И ако съм сигурна в нещо, то е, че на война никой не казва, че онея от другата страна са много мили хора. А сега, защо просто не вземеш да идеш на тренировката? Какво му е лошото на това?
- Видя какво стана преди малко, - възрази Лут - Наистина може да стане много лошо, - той взе една почти синя свещ - Ще трябва да помисля.
- Е, добре, - въздъхна Гленда, затвори внимателно вратата след себе си, повървя малко по коридора и вдигна поглед към прокапващите тръби - Знам, че някой ме слуша. Излизайте веднага.
Отговор не дойде. Тя сви рамене и се забърза през лабиринта, докато не стигна стъпалата към Библиотеката, изкачи ги бегом и се втурна направо към бюрото на Библиотекаря. Когато го доближи, насреща и се вдигна огромното му усмихнато лице.
- Искам... - започна тя.
Библиотекарят бавно се изправи с пръст пред устните си и постави на масата пред нея една книга. Заглавието й - три сребърни букви на черен фон, беше „ОРК”.
Той я огледа от глава до пети, като че мъчейки се да реши нещо, след което отвори книгата и заобръща страниците с изтънчена грижливост, като се има предвид колко са дебели пръстите му, докато се намери страницата, която търсеше. И я вдигна пред очите й. Днес тя нямаше време да закуси, но може да повърнеш, дори и да няма какво. А ако искаш да повърнеш, гравюрата, която държеше Библиотекарят, си беше безпогрешното средство.
Той остави книгата на бюрото, пак бръкна под него и извади почти неизползвата кърпа, а след малко тършуване и чаша вода.
- Защо да му вярвам на това? - освести се Гленда - То е само рисунка. Не е истинско.
Палецът на Библиотекаря се вдигна одобрително. После той взе книгата под мишница, хвана Гленда с другата си ръка и я поведе с изненадваща скорост извън Библиотеката през голямата плетеница от помещения и коридори на университета. И така, докато задъханата им разходка не свърши пред врата, на която беше написано с боя: „Катедра Посмъртни комуникации”. Боята обаче се беше малко поолющила, така че под пригледния нов надпис можеше да се видят буквите НЕКР и нещо, което може и да беше половинка от череп.
Вратата се отвори (всяка врата, блъсната от Библиотекаря гарантирано ще се отвори). Гленда чу дрънченето от райбера паднал на пода отвътре. Там, посредата на стаята пред нея се откри отвратителна фигура. Ужасяващите и черти обаче имаха по-слаб ефект, отколкото можеха да постигнат, понеже от фигурата висеше съвсем четливо етикетче с надпис: „Бофо. Специализиран магазин за шеги и забавления. Подобрена маска Некромант. Продажна цена AM$ 3”. Маската беше свалена и разкри по-нормалните черти на д-р Хикс.
- И защо беше необходимо да... - започна той и забеляза Библиотекаря - О, мога ли да помогна с нещо?
Библиотекарят вдигна книгата и д-р Хикс изстена:
- Пак ли? Е добре, какво искате?
- Долу в мазето има орк, - каза Гленда.
- Да, знам, - отвърна д-р Хикс.
Лицето на Библиотекаря беше обширно, но не и достатъчно за да побере цялата изненада, която му се искаше да изрази. Главата на катедра Посмъртни комуникации сви рамене и въздъхна.