Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
- Какви ги дрънкаш? - избухна Трев.
- Жулиета скоро ще заминава, нали така, Жу?
Жулиета беше ококорила очи:
- Ми аз, такова...
- И това е, защото тя е онова момиче от вестниците.
- Какво, лъскавата джуджешка ли? С брадата?
- Тя е! - подтвърди Гленда - Тя си тръгва с цирка, е, добре де, нали ме разбираш. Тръгва си с модното ревю.
- Но тя си няма брада, - все още не се беше освестил Трев.
Жулиета се изчерви, бръкна в престилката си и за изненада на Гленда извади брадата си.
- Те ми я дадоха за спомен, - изкиска се нервно тя.
- Добре, - пак все думата Гленда - Ти каза, че го обичаш. Трев, не знам дали ти я обичаш или не, така че що не вземеш да решиш. И двамата сте възрастни хора, е, за такива се броите поне, така че най-добре се разберете сами, щото не виждам тук да се мотае никаква фея кръстница. Колкото до господин Лут, той си няма никого.
- Тя ще заминава от града? - почна бавно да загрява мъжкият ум на Трев.
- О, да. И то за доста време, струва ми се, - подтвърди Гленда.
И внимателно загледа лицето му. Ти не си се претрепал от учене, Тревър Младонадеждов, и не си отварял и една книга през живота си, но ти си разумен и не може да не знаеш, че има правилен и грешен начин да отговориш на това, което ти казах току що.
Тя видя високоскоростните промени в ъгълчетата на очите му, докато той мислеше и накрая той каза:
- Ми хубаво тогава. Тя нали се за такова нещо си мечтаеше. Много се радвам за нея.
Ах ти, хитро копеле такова, улучи отговора, помисли си Гленда. Изобщо не личи да мислиш за себе си, щото знаеш, че хич нямаше да си поплювам, ако беше. А пък кой знае, може и да си искрен. Всъщност, небесата да са ми на помощ, аз мисля, че си, но по-скоро сама ще си извадя зъбите, отколкото да ти го призная.
- Тя си пада по теб, а ти по нея, а аз направих куп тъпи грешки. Вие двамата се разберете, какво точно искате. А сега, ако бях на ваше място, щях да хукна да бягам, та да не би някой да ме изпревари. И може ли да ти дам един акъл от мен, Трев? Не бъди разумен, а умен.
Трев хвана Гленда за раменете и я целуна по двете бузи:
- А това умно ли беше или разумно?
- Я се разкарай, Трев Младонадеждов! - каза тя отблъсквайки го с надеждата, че няма да я забележи как се е изчервила - А сега отивам да видя, къде се е дянал господин Лут.
- Аз знам, къде се е дянал, - каза Трев.
- Аз си мислих, че току що ви казах на вас двамата да се махате и да живеете щастливо до края на дните си, - укори го Гленда.
- Да, ама без мен нема да го намериш, - възрази Трев - Извинявай, Гленда, ама той е и наш приятел.
- Що не викнем някого? - обади се Жулиета.
- И какво ще направят? - сряза я Гленда - Ще стане същото като с онази предишната пасмина. Ще се офлянкват с надеждата, че на някой друг ще му хрумне нещо. Както и да е, - добави тя - аз съм сигурна, че магьосниците горе знаят всичко за него. О да, обзалагам се, че знаят.
Десет минути по-късно й се наложи да признае, че Трев е бил прав. Тя едва ли би забелязала вратата от далечната страна на поредното претрупано занемарено мазе. Из-под вратата се процеждаше светлина.
- Проследих го веднъж, - обясни Трев - Нали всеки трябва да си има местенце, което да си е негово.
- Да, - промърмори Гленда и отвори вратата с трясък.
Все едно беше отворила вратата на пещ. Беше пълно със свещи от всякакъв цвят и размер, повечето от които горяха. И посред всичко това, зад една паянтова маса отрупана със свещи, беше седнал Лут. Пред него те горяха във всевъзможни разцветки. Той се беше втренчил безизразно в пламъчетата и не вдигна поглед, когато те влязоха.
- Знаете ли, опасявам се, че така и не успях да му намеря цаката на синьото, - заговори той като че на нищото - Оранжевото, разбира се, е смехотворно лесно, червеното става от само себе си, а и зеленото изобщо не е трудно, но най-доброто синьо, което постигнах, трябва да призная, е доста зеленикаво... - гласът му заглъхна.
- Добре ли си? - попита Гленда.
- Искаш да кажеш, дали съм добре, като не се брои това, че съм орк? - усмихна се печално Лут.
- Е да де, но ти изобщо не си виновен за това.
- Няма как да е истина, нал’тъй? - обади се Трев.
Гленда се извърна към него:
- Защо ти беше да казваш това?
- Ами, те нали бяха измрели преди стотици години.
- Изтребени, - уточни Лут - Но някои оцеляха. Боя се, че когато този пропуск стане известен, ще се намерят такива, които биха предприели стъпки към окончателно регулиране на ситуацията.