Невиждани академици

- Да.

- Къде е фратата сега, господин Лут?

- Пред мен.

- Вие отфорихте фратата, господин Лут. Мислите, тше не сте я отфорил, но сте я отфорил. А сега е много вашно отново да я отфорите.

- Но онова зад вратата е лошо!

Двамата подслушвачи се напрегнаха.

- Нищо не е лошо. Изобщо нищо не е лошо. Ф миналото вие отфорихте фратата с детинска глупост. Сега, за да разберете фратата, трябва да я отфорите с мъдростта на възрастен. Отфорете фратата, господин Лут и аз ще фляза заедно с вас.

- Но аз вече нямам шперцове.

- Остафете това на природата, господин Лут.

Гленда потръпна. Трябва да беше от нейното въображение, но те като че ли вече не бяха в свещоливницата.

Пред Лут се простираше коридор. Струваше му се, сякаш всичко по него чезне. Вериги, дрехи, плът, мисли. Остана само коридорът и, витаещ някъде пред него, шкафът. Вратите му бяха стъклени. Светлина проблясваше по кантовете. Той повдигна ръка и удължи нокътя си. Който преряза дърво и стъкло, сякаш бяха въздух. В шкафа имаше една полица, на която имаше една книга. Заглавието й беше със сребърни букви, а самата тя беше прикована със стоманена верига. Която този път също му беше много по-лесно да строши, отколкото предишния път. Той седна на стол, който не беше там преди той да седне и зачете книгата. Тя се казваше ОРК.

Когато се разнесе писъкът, той не дойде от Лут, а отгоре, от плетеницата от тръби. Кльощава жена в черна роба, сигурно вещица, както си помисли Гленда шокирана от внезапността, скочи отгоре на каменния под и се огледа като котка.

Не, по-скоро като птица, помисли си Гленда. Някак отсечено.

И тогава тя си отвори устата и изпищя:

- Оук! Оук! Тревога! Тревога! Пази се! Пази се!

Тя се хвърли към леглото, но Трев се изпречи на пътя и.

- Глупав! Оркът ще ти изпие очите!

И изведнъж те станаха дует. Още една такава твар се спусна обвита в сумрака на нещо, което можеше да е плющящ плащ, а можеше да е и крило. Те не спираха да се движат, всяка в различна посока, мъчейки се да се доберат до кушетката.

- Не се плааашете, - изкряска една от тях - Ние сме на ваааша страна. Тук сме за ваша защита.

Гленда, изтръпнала от шока, някак успя да стане. И скръсти ръце пред гърдите си. Винаги се чувстваше по-добре като направи така.

- Кои си мислите че сте вие... да ми скачате така от тавана и да крещите на хората? И да ми ръсите пера. Това е отвратително. Ами че тук се... наблизо се приготвя храна.

- Ъхъ, чупката, - обади се и Трев.

- Каза ли им го, - измърмори Гленда от ъгълчето на устата си - Как ли се сети?

- Не разбирате, - изкряска едно от съществата - В голяма опасност сте! Оук!

- От вас ли? - опъна им се Гленда.

- От този орк, - уточни тварта.

И последната й дума беше крясък: „Оук!”

В сумрака пред отворения шкаф душата на Лут обърна поредната страница. Усети някого зад рамото си, обърна се и се взря в лицето на Милейди.