Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
- Извинявайте, направих аз едно неприлично предложение, - заоправдава се Трев и погледна Гленда с изражение молещо я: „Измъкни ме от тая каша”.
- Ами то май моята моминска свенливост излезе изпод контрол, - обясни се тя, проклинайки го с поглед.
- Доста странно предложение ще да е било, - обади се един хлебар, който май смяташе, че една особено дълга франзела е подходящо бойно оръжие, но сега той се подхилваше, а в подхилването нямаше нищо лошо.
Ако ни се размине с нищо по-тежко от хилене и майтапи, всички ще сме доволни, помисли си Гленда. Впоследствие ще ни дойде тежичко, но все пак по-добре така, отколкото иначе.
- Да, ама що е прикован тоя тип за леглото? - попита блюстителят.
- Да бе, що за неприлични предложения вървят тук, а? - добави хлебарят, който явно се забавляваше.
Преди да свърши всичко това, май ще убия все някого, може и сама себе си, мина през ума на Гленда.
- Ама това не е ли господин Лут? - вгледа се блюстителят - Но на нас след пет минути ни започва тренировката.
Иззад Гленда и Трев пак се чу дрънчене и гласът на Лут заговори:
- Не се безпокой, Алфонс, аз често го правя този номер. Динамично напрежение, нали знаеш, за оформяне на мускули.
- Алфонс? - хлебарят погледна невярващо блюстителя - А аз си мислех, че се казваш Алфред, накратко Алф. А пък Алфонс е куирмско име, ако изобщо съм чувал куирмски. Ти не си от там нали?
Това последното беше също толкова обвинение, колкото и въпрос.
- Че какво му е лошото на това Алф да е накратко от Алфонс? - попита блюстителят.
Той имаше много едри ръце, които можеха да затруднят на канадска борба дори и Муструм Ридкъли. Освен това ушите му започнаха да почервеняват, което никога не е добър знак при мъж с неговите габарити.
- А, аз изобщо не съм казвал, че не е хубаво името, - хлебарят със закъснение вдигна франзелата - Но никога нямаше да се сетя, че си Алфонс. Което показва, че човек никога не знае.
- Аз съм орк, - съобщи им тихо Лут.
- Всъщност то Алфонс си е доста добро име, - продължаваше хлебарят - Това „фонс” малко го разваля, но „Алф” много си ми харесва, - той се сепна и се обърна към Лут - Какво искаш да кажеш с това „орк”?
- Орк, - повтори Лут.
А някъде от далечните тръби за централното отопление някой изкряска:
- Оук! Оук!
- Остави ги тея глупости, в наше време вече няма орки. Всичките ги изтребиха преди стотици години. Четох някъде, че било страшно трудно да ги убиеш, - намеси се един лакей.
- Последната част от изказването ви е по същество правилна, - каза Лут, все така прикован към леглото - Въпреки това, фактът е, че аз съм орк.
Гленда погледна надолу към него:
- Ти ми каза, че си гоблин, господин Лут. Ти ми каза, че си гоблин.
- Бях дезинформиран, - отвърна Лут - Знам, че съм орк. Мисля, че винаги съм знаел, че съм орк. Отворих вратата, прочетох книгата, знам истината за душата си и съм орк, само че по неясна причина съм орк изпитващ страшна нужда да си запали пура.
- Но те нали бяха, такова, онези грамадните ужасни чудовища, които почнат ли да се бият, не спират, и които така, на игра, ще си откъснат собствената ръка за да я използват като оръжие, - възкликна блюстител Нобс (без роднинска връзка) - Имаше една статия за тях в „Лъкове и муниция”.
Всички очи се втренчиха в ръцете на Лут.
- Несъмнено така е отсъдила историята, - започна Лут и вдигна поглед към Гленда - Съжалявам. Проявих непослушание, като всички, разбирате ли. Шнуцентинтъл твърди същото в книгата си „Подчинението на неподчинението”. Та значи, аз се зачудих, какво ли има в шкафа. А вече имах известен опит с шперцове. Отворих шкафа, прочетох книгата и... - веригите му издрънчаха, когато той се понамести - Проявих неподчинение. Мисля, че всеки го прави. Много ни бива да крием от себе си това, което не искаме да знаем. Повярвайте ми, много бях добър в прикриването на това нещо от себе си. Но то, нали разбирате, се просмуква, в сънища и подобно, само като си смъкнеш гарда. Аз съм орк. В това няма никакво съмнение.
- Е добре тогава, като си орк, нали така, е тогава защо в момента не ми откъсваш главата? - попита блюстител Нобс (без роднинска връзка).
- Вие това ли бихте искали? - отвърна Лут.
- Е не, като го казваш така, не!
- Голямо важно, - избухна Трев - То това без друго си е прастара история. В наши дни в града не можеш да се разминеш от вампири. И още е бъкано с тролове, големи и зомбита, а хората просто си ги зяпат и нищо. На кой му дреме, к’во е ставало преди сто години и косур?
- Чакай малко. Чакай малко, - намеси се лакеят - Той не ти къса главата, щото е вързан с вериги.