Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
- Употребена? И в цялата история на всичко, което изобщо се е било случило, вие да вземете да намерите точно това?
- Кхъ-кхъм. Не е зле, ако имаме опорна точка, - заобяснява Хикс - Нещо, което е било на мястото на събитието. Тук, млада госпожице, ще ви кажа единствено, че на онова бойно поле е била намерена частица от череп, който бидейки череп несъмнено принадлежи към сферата на отговорност на моята катедра, - той се обърна към Библиотекаря - Има ли някаква причина да не и го покажа? - Библиотекарят кимна - Добре. Щом не може, значи за мен, съгласно университетския устав, може. Мое задължение е от време на време да проявявам подмолно неподчинение. А и омнископът е вече настроен. Щом като моят колега е толкова сигурен, че не бива да го правя, значи няма да има нищо против да го направя. Споменът трае само частица от времето, но Архиканцлерът остана впечатлен, ако „впечатлен” е точната дума.
- Искам само нещо да си изясня, - каза Гленда - Наистина ли можете да не се подчинявате на заповедите на някой като Архиканцлера?
- О, да, - подтвърди Хикс - Заръчано ми е да действам в този дух. Хората го очакват от мен.
- Но как е възможно това? - зачуди се Гленда - Какво ще стане, ако той всъщност ви заповяда, че иска да му се подчините.
- Възможно е благодарение на здравомислието и добрата воля на всички засегнати страни, - обясни Хикс - Ако, например, Архиканцлерът ми заповяда нещо, на което да е абсолютно необходимо да се подчиня, той ще добави нещо от рода на: „Хикс, ти гнусно червейче (по щат), само да не го направиш, главата ще ти откъсна”. Макар че на практика, госпожице, е достатъчен и тънък намек. Фактически всичко се основава на доверието. Всички могат да ми се доверят, че не заслужавам доверие. Не знам, какво би правил без мен Архиканцлерът.
- Ъхъ, така си е, - ухили се Чарли.
Няколко минути по-късно Гленда се озова в друга тъмна стая пред кръгло тъмно огледало, високо поне колкото самата нея.
- Това нещо като Движещи се картинки ли ще бъде? - подметна саркастично тя.
- Изумително сравнение, - одобри Хикс - С единствената разлика, че, първо, тук няма пуканки и, второ, и да имаше, нямаше да ви се яде. Това, което в дадения случай е, тъй да се каже, на мястото на камерата, е последното нещо видяно от един от човешките бойци.
- Същият, от който е черепът ли?
- Браво! Вижда се, че следите, какво ви се говори, - похвали я Хикс.
За момент настъпи тишина.
- Това нещо ще е страшничко, нали?
- Да, - подтвърди Хикс - Кошмари? Много вероятно. Дори и аз го намирам за изключително смущаващо. Готови ли сме, Чарли?
- Готови, - долетя някъде от тъмнина гласът на Чарли.
- Сигурна ли сте, госпожице?
Гленда не беше сигурна, но би изтърпяла всичко, стига само да не и се наложи да види как Хикс се подсмихва, сякаш казвайки си „Знаех си аз”.
- Да, - помъчи се да съхрани гласа си твърд тя.
- Фрагментът, който сме в състояние да ви представим, трае няма и три секунди, но се съмнявам, че бихте поискали да го видите отново. Готови ли сме? Благодаря ти, Чарли.
Столът на Гленда отхвръкна стремително назад, а Хикс, застанал в готовност до нея, я задържа да не падне.
- Единственият известен запис на орк в битка, - говореше Хикс, помагайки и да се изправи - Между другото, браво на вас. Даже Архиканцлерът се разпсува гръмко.
Гленда примигна, страстно мечтаейки въпросните няма и три секунди да ги нямаше в паметта й.
- И това е било наистина, а?
Но нямаше какво друго да бъде, освен истина. Нещо в това, как картината не смееше да мръдне от най-задното ъгълче на ума и, гарантираше, че това нещо е било наистина.
- Искам да го видя отново.
- Ка-акво?! - втрещи се Хикс.
- Има и още нещо, - каза Гленда - Това беше само част от картинката.
- На нас ни отне часове да установим това, - обърна се към нея строго Хикс - Как стана така, че вие го забелязахте от раз?
- Защото си знаех, че ще го има, - отговори Гленда.
- Тук тя те хвана натясно, шефе, - обади се Чарли.
- Добре. Покажете ми го пак и този път увеличете десния ъгъл. Много е размит, - добави той на Гленда.
- Можете ли да го спрете? - попита тя.
- О, да. Чарли се досети как.
- Значи знаете, коя част имам предвид.
- О, да.
- Покажете ми я пак тогава.
Чарли се скри зад завесите. Няколко пъти проблясна светлина и после...
- Ето! - посочи тя застиналата картина - Мъже на коне, нали така? И размахват бичове. Знам, че е размътено, но се вижда, че имат бичове.
- Е да, разбира се, - промълви Хикс - Много трудно ще да е да накараш някого да се втурне в атака под град от стрели, без известна мотивация.