Невиждани академици

- Май шъ трябва да я видиш тая работа.

- Може и да бъркам нещо, - поде Гленда - но ако не искаш да знаеш, какви са тези неща, дето не искаш да ги знаеш, това значи, че ще се трупат все повече неща, които не искаш да знаеш, а така, струва ми се, рано или късно, ако продължи все така, всичко в главата ти ще се срине в тази яма.

- Има нещо в това, което казвате, - призна неохотно Лут.

- Тогава ми помогни да го пренесем на леглото, - каза Трев - Трябва ли да се поти така?

- Надали, - намръщи се Гленда.

- Ще ми е по-добре, ако ме оковете във вериги, - изръси Лут.

- Какво? Откъде ти хрумна, че ще направим такова нещо? - сащиса се Гленда.

- Мисля, че трябва да вземете предпазни мерки. Някои неща се просмукват изпод вратата. Може да са лоши.

Гленда хвърли един поглед на ноктите. Бяха лъскаво черни и, по своему, доста спретнати, но беше трудно да си ги представиш използвани за рисуване на картина или за готвене на омлет. Бяха си бойни нокти, за бой, нали така? Но това все пак беше г-н Лут. Дори и с бойни нокти пак си беше г-н Лут.

- Шъ почваме ли вече? - подкани ги Трев.

- Настоявам на веригите, - заупорства Лут - Има какви ли не железа в стария склад четири врати от тук. В него видях и вериги. Моля ви, побързайте.

Гленда автоматично пак погледна ноктите и забеляза, че са се удължили.

- Да, Трев, побързай, моля те, - съгласи се тя.

Трев последва погледа й и каза жизнерадостно:

- Шъ ида и шъ се върна, без изобщо да се усетите.

И наистина, не му отне и две минути, само се чу как дрънчат веригите докато ги мъкне по коридора.

Гленда едва сдържаше сълзите си от шантавостта на цялата тази работа. Лут си лежеше все така, втренчен в тавана, когато го вдигнаха, сложиха го на кушетката и го увиха внимателно с веригите.

- Има катинари, но няма ключове. Мога да ги затворя, но няма да мога да ги отворя.

- Затворете ги, - поиска Лут.

Гленда много рядко плачеше и сега се мъчеше да не го прави.

- Май не трябва да го правим това, - каза тя - Не и тук, в свещоливницата. Хората гледат.

- Моля ви, размахайте махалото, господин Трев, - не и обърна внимание Лут.

Трев сви рамене и се подчини.

- А сега започнете да ми казвате, че ми се доспива, господин Трев, - проинструктира го Лут.

Трев прочисти гърлото си размахвайки напред назад лъскавата тенекийка:

- Страшно ти се доспива. Спи ти се, та две не виждаш.

- Добре. Извънредно ми се доспива, - одобри морно Лут - А сега, трябва да ми кажете да се самоанализирам.

- Какво значи това? - попита рязко Гленда, която винаги беше нащрек за опасни думи.

- Извинявайте, - смути се Лут - Имах предвид, помогнете ми да изследвам детайлно собствения си ум посредством въпроси и отговори.

- Но аз не зная к’ви въпроси да питам, - обърка се Трев.

- Аз знам какви, - каза търпеливо Лут - Обаче трябва да ме инструктирате да го направя.

Трев сви рамене.

- Господин Лут, трябва да разбереш, какво не е наред с господин Лут, - каза той.

- О да, - тонът на Лут леко се промени - Удопно ли сте се разполошили, господин Лут? Да, благодаря ви. Веригите почти не ме стягат. Отлитшно. А сега, раскашете ми за майка ви, господин Лут. Запознат съм с понятието, но не си спомням някога да съм имал майка. Все пак благодаря ви, че попитахте.