Търсенето на скритата истина
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542712930
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Търсенето на скритата истина». Краткое содержание книги:
Погледнах нагоре и мигновено съжалих. Небето беше болезнено ярко, с четири блестящи слънца. Беше по-бяло от бяло. Беше радиоактивно бяло.
- Скапана, проклета глупачка! - успя да каже Крисчън през сцепените си устни. - Сега и двамата ще умрем тук.
- Не, няма. От кой... кактус се появих?
- Нямам никаква скапана идея, а тези шипове са отровни, така че късмет с ръчкането около тях!
Проклятие! Минавахме на план Б, който в основни линии представляваше надежди и молитви.
Заизмъквах черната торбичка от кръста си, за да открия камъните. Щяха ли да ни върнат в Залата, където да изберем следващия портал заедно? Кой знаеше? На кого му пукаше? Всичко беше по-добре от това. Той щеше да умре тук, както и аз.
Претърколих се близо до Крисчън и се притиснах към него.
- Ох, сега флиртуваш с мен, момиче - каза той немощно и със сянка от онази своя убийствена усмивка. - Когато не мога да направя нищо.
- Обгърни ме с ръце и крака, Крисчън! И не пускай! Независимо какво става, не пускай!
Пот се стичаше по лицето ми, капеше под МакОреола в очите ми, събираше се на езеро между гърдите ми. Носех твърде много дрехи, велосипеден шлем и кожено палто насред пустинята.
Той не зададе въпроси. Просто обви крака около бедрата ми и сключи ръце около кръста ми. Молех се да има достатъчно сила да се задържи. Нямах представа какво щеше да стане, но не очаквах да е нещо нежно.
Измъкнах торбичката, освободих краищата и оголих върховете на камъните. Те лумнаха, пулсиращи със синьо-черен огън.
Теренът отговори мигновено и бурно точно както беше направил розовият тунел.
Пустинята започна да се люлее и въздухът се изпълни с високо стенание, което бързо се превърна в метално звучащ писък. Пясъкът ни зашиба, жулейки ръцете и лицето ми.
- Луда ли си? Какво... - останалите думи на Крисчън се изгубиха във виещия вятър. Атомно бялото небе потъмняваше до синьо-черно -бързо и драматично. Погледнах нагоре. Слънцата се засенчваха едно по едно.
Пясъкът потрепера под нас. Надигнаха се вълни, оформиха се падини. С Крисчън се запремятахме надолу и надолу, дълбоко в пясъчната долина, която продължаваше да се оформя, докато се търкаляхме. Усещах как скобите на МакОреола ми се откопчават. Внезапно се уплаших, че пустинята ще ни погълне живи, но пустинята не ни искаше. Това беше целият смисъл, въпреки че тогава не го разбирах.
Мъчех се да задържа торбичката в захвата си, стисната плътно до гърдите ми. Краката на Крисчън бяха все още около бедрата ми,
ръцете му заключени. Температурата падна рязко.
Пустинята започна да трепери. Треперенето стана тътен. Тътенът стана земетресение и точно когато мислех, че ще се разпаднем на късове, земята под нас потъна рязко, после с едно гигантско повдигане ни хвърли право във въздуха.
Докато се носехме в тъмното небе, измърморих някакво извинение на Крисчън. Той почти се засмя и промърмори в ухото ми, че предпочита да умре бързо при падане, придружено от счупени кости и всичко останало, вместо да гасне бавно от обезводняване. Пък и най-после, поне беше хубаво и хладно, но след като камъните изглежда бяха предизвикали тази катаклизмична реакция, дали не трябваше да опитам да ги покрия обратно и да видим какво ще стане?
Набутах ги в торбичката, а нея натъпках в колана на панталоните.
Падахме.
Подготвих се за удар.
Трийсет и три
Пльоснахме се в ледена вода.
Гмурнах се дълбоко. Изритах силно, измъкнах се на повърхността и жадно си поех въздух. Примигнах, за да махна водата от очите си, и видях, че сме паднали в каменна кариера. Това трябва да значеше, че във водата зад мен имаше ужасяващо чудовище с остри като бръснач зъби, готово да отхапе краката ми, защото боговете не ми се усмихваха. Поне не и напоследък, доколкото знаех.
А Крисчън изобщо не беше толкова зле, колкото мислех, защото плуваше към брега.
Присвих очи. Към брега, оставяйки ме сама, което, доколкото той знаеше, можеше да включва удавяне.
Проверих дали торбичката беше още в колана ми и заплувах бруст. Аз съм силен плувец и се издърпах от кариерата само няколко секунди след него. Той се строполи тежко на покрития с трева бряг и затвори очи.
- Благодаря, че изчака, за да си сигурен, че не се давя! - после промърморих: - О, Крисчън!
Докоснах покритото му с мехури лице, проверих дали диша, премерих пулса му. Беше в безсъзнание. Беше му коствало последните му сили да се измъкне от кариерата.
Едно по едно! Бяхме ли в безопасност тук?
Огледах обстановката. Кариерата беше голяма и дълбока и тук-там преливаше в по-малки локви и езерца. Заемаше малък кът от огромна долина. Продължаващата километри тревиста равнина беше оградена от обикновени планини с ледени корони. Долината беше мирна и спокойна. В противоположния край тихо пасяха животни.