Където злото властва

- На кого ли му е притрябвало? - попита Винснес и разпери ръце, посочвайки влажната и безлюдна борова гора около замъка.

Приближавайки се към дома на семейство Крансос, те се сблъскаха с двама полицаи, които извеждаха Невинс към колата. Бяха му свалили белезниците и той се държеше малко по-свободно.

- Съгласи се да ни сътрудничи - каза една от полицаите - ниска жена с източни черти на лицето. - От Тронхайм казаха да го откараме в града за даване на показания. Мисля обаче, че той вече е казал всичката информация, която ви трябва, на онази дама от американската полиция - посочи към верандата на семейство Крансос и на стоящата там Фелиша Стоун. Тя ги гледаше с известно безпокойство.

- Внимавайте с него на ферибота.

- Никакви фериботи - каза източната дама. - Имаме най-строги указания от Тронхайм. Ще тръгнем покрай фиорда.

- Тоест все пак не му се доверяваме напълно, така ли?

- Изглежда, че е така - тя постави по майчински ръка върху лисината на Невинс и го настани в колата.

Сингсакер и Сири Холм постояха, изпращайки колата с поглед, докато тя не излезе от двора. Фелиша Стоун се присъедини към тях.

- Казват, че по-скоро ще го съдят за укриване на крадени вещи и съучастие в кражба в особено големи размери - кимна след заминалата кола тя.

- И това ли е всичко? - уточни Сингсакер.

- Не мисля, че е направил още нещо - каза Фелиша. -Стига му и това. Още повече че съм чувала, че затворът ви е нещо като детски лагер.

- Изглежда, не се притесняваш особено за съдбата му.

- Това е лично.

Сингсакер не видя никакви причини да навлиза в подробности. Тя бе процедирала с Невинс образцово, като по учебник.

- Това е Сири Холм - представи Сингсакер спътницата си, която през цялото това време стоеше спокойно и слушаше разговора им. Сири подаде ръка за здрависване, здрависа се и поздрави Фелиша. Говореше английски с мелодичен и удивително правилен американски акцент. Изглежда, че младата Холм бе ходила в горните класове да учи в Щатите на разменни начала, предположи Сингсакер.

- Хайде да влезем в къщата - каза той. - Предполагам, че и двете знаете по-добре от мен в какво съм се забъркал.

Тримата - Фелиша Стоун, Сири Холм и Уд Сингсакер - се разположиха в хола на семейство Крансос пред нова порция гофрети.

- Кажете, тук, в Норвегия въобще ли не ядете нормална храна? Трябва ми сандвич или скоро ще умра от Гладна смърт - прошепна Фелиша Стоун, когато Елин Крансос отиде до кухнята, за да донесе кафе. Сингсакер се усмихна и хвърли нетърпелив поглед към Сири Холм.

Сири схвана намека и започна разказа си:

- В събота, когато бе извършено убийството, слизах до кабинета на Силвия Фройд. За това, че е на работа, ми спомена Гюн Брита. Просто отидох да я поздравя. Нова съм и ми се искаше, колкото се може по-скоро да се запозная с всички. Когато влязох, тя седеше и работеше по копието на Книгата на Юхан. Като образец пред нея стоеше оригиналът. Тогава не видях нищо подозрително в това. Ако някой имаше право да работи с това безценно съкровище, то това бе именно реставраторът. Въпреки че някои неща ми се сториха странни. Аз, разбира се, влязох в кабинета й, без да почукам. Ти, Уд, сигурно също се слизал в мазето при нея. Там има много врати и нито една табелка. Невъзможно е да чукаш на всяка врата и да чакаш отговор. Така че появата ми в кабинета й бе съвсем неочаквана за Силвия. Реакцията й ме озадачи. Изглежда я бях заварила в крайно неловка ситуация. За това говореше тонът й - бе твърде дружелюбен. Не отдадох кой знае какво значение на това. Просто си помислих, че тя е от хората, които се напрягат от общуването с останалите. Вече познавах Юн Ватен. Започнах с анализа на тези подробности много по-късно. Когато след два дни намерихме трупа, видях с очите си Книгата на Юхан в хранилището. Възникна важният въпрос: кога Силвия Фройд бе успяла да върне книгата на мястото й?