Където злото властва

- Би трябвало да си говорила със Силвия доста рано в събота, много преди убийството - възрази Сингсакер.

- Тоест тя е имала достатъчно време да върне книгата в хранилището.

- Така е. Отначало и аз си помислих същото. Попитах обаче Юн, когато се събрахме в Кнютсоновата зала и преди да го приберете. Той каза, че след като сме се запознали с него в съботата, никой не е влизал в хранилището, и го знаеше със сигурност, защото всеки, който искаше да попадне там, трябваше да се обърне за помощ към него и Гюн Брита. Освен това се съмняваше, че Книгата на Юхан въобще е била дадена на Силвия Фройд. Според думите му, тя не я била взимала повече от седмица.

- Откъде си сигурна, че Ватен не е излъгал?

- Разбира се, че не съм сигурна. Дори останах с усещането, че той сякаш премълчава нещо. Защо му бе обаче да превръща в тайна помощта си за това реставраторката да върне книгата в хранилището? Освен това всичко бе къде по-интересно, ако се изходеше от предположението, че е казал истината. Тогава бяха възможни два варианта: или, седейки в кабинета си, Силвия Фройд бе правила копие на копието, или книгата, която бях видяла в книгохранилището, когато открихме Гюн Брита, бе копие.

- Кой обаче е оставил копието в хранилището? - попита Сингсакер.

- Нима не е ясно? Самата Силвия Фройд. Тя е измислила прост и разумен план и той е могъл да бъде осъществен. Оставя в хранилището копие, което е толкова точно, че никой не може да открие с невъоръжено око подмяната. Ако някой реши да изпрати книгата за по-внимателна проверка, то почти сигурно ще възложат тази задача именно на нея. Така и така са планирали за в бъдеще да не позволяват достъп до книгата. Тя би могла да организира кражбата на легалното копие, на онова, по което работеше, когато аз й попречих, и което са се канели да представят на изложбата. Тоест, след изложбата копието щяло да проима незабележимо крака, а, сигурно, никой нямало да разследва из основи изчезването му. Нали щяло да става дума за копие, което лесно може да бъде възстановено. Ако след много време някой откриел в хранилището копието, а не оригинала, то щяло да е невъзможно да се изясни кой и кога е подменил книгата, защото по света отдавна е щяло да се разхожда онова, другото копие. Полицията е нямало да намери никакви пресни следи, защото книгата отдавна е щяла да бъде продадена на някой самовлюбен колекционер с частен сейф, а самата Силвия Фройд може би по онова време ще е била сменила съвсем своевременно местоработата си с по-престижна, някъде на континента.