Кралят на зимата

Тази откровеност ме накара да погледна Галахад с нов интерес. Неговото лице беше по-кръгло и по-меко от лицето на брат му и по-открито. Такова лице човек би се радвал да види от дясната си страна в стената от щитове. Дясната страна на войника се пази от щита на съседа, затова си струва да си в добри отношения с този човек. А аз чувствах инстинктивно, че би ми било лесно да харесам човек като Галахад.

— Нима искаш да кажеш, че не трябва да се бием с франките? — попитах го аз тихо.

— Казвам, че борбата е загубена, но знам, че си дал клетва на Артър да се биеш, а и всеки миг, в който Инис Трийбс продължава да съществува, е светъл миг в един тъмен свят. Опитвам се да убедя татко да изпрати библиотеката си в Британия, но мисля, че той по-скоро би извадил сърцето си. Сигурен съм обаче, че, когато настъпи моментът, той все пак ще я изпрати. А сега — Галахад стана и бутна назад позлатения си стол — ние с теб трябва да тръгваме. Преди филите да започнат да рецитират — добави тихо той. Освен, разбира се, ако не си падаш по безкрайните стихове, възславящи лунната светлина над тръстиките?

Аз се изправих и почуках по масата с един от специалните ножове за рязане на храна, които крал Бан бе осигурил за гостите си. Тези гости сега предпазливо погледнаха към мен.

— Трябва да поднеса извиненията си — казах аз, — специално на моя господар Ланселот. Такъв велик воин като него заслужаваше по-добра компания за вечеря. А сега, простете ми, трябва да отида да спя.

Ланселот не отговори. Крал Бан се усмихна, кралица Илейн гледаше с отвращение, а Галахад побърза да ме отведе при дрехите и оръжията ми, а след това се спуснахме към осветения с факли кей, където ни чакаше лодка. Галахад, който все още беше облечен с тога, носеше някакъв чувал, който метна на малката палуба на лодката. Чувалът издрънча.

— Какво е това? — попитах аз.

— Оръжието ми и моята ризница — каза той. Отвърза лодката и скочи в нея. — Идвам с теб.

Лодката се отдели от брега, понесена от вятъра, издул тъмното й платно. Носът пореше водата и вълните с нежна ласка изпращаха бягащата лодка. Галахад си свали тогата и я хвърли на лодкаря. След това започна да си облича войнишките дрехи, докато аз гледах назад към двореца. Той сякаш висеше в небето като кораб, който плува сред облаците, или като звезда, спуснала се до земята; дворец на мечтите, убежище, където управляваха справедлив крал и красива кралица, където пееха поети и старци можеха да изучават въпроса за размаха на англеските криле. Инис Трийбс беше толкова красив, напълно съвършен в своята красота.

И напълно обречен, ако ние не успеехме да го спасим.