Кралят на зимата

— Баналности на лош гръцки, написани от един римски глиган — изръмжа свещеникът.

— Това е може би най-великата книга, която някога е била написана — каза кралят замечтано, постави Марк Аврелий на мястото му и извади друг ръкопис. — А това е нещо много любопитно, наистина. Големият трактат на Аристарх от Самос. Сигурно го знаеш?

— Не, господарю — признах аз.

— Е, не всеки би искал да го прочете — кимна тъжно кралят, — но в него има нещо забавно. Аристарх твърди (не се смей), че земята се върти около слънцето, а не слънцето около земята. — Бан демонстрира тази престава обърната с главата надолу със странни въртеливи движения на ръцете си. — Схванал е всичко наопаки, разбираш ли?

— На мен пък ми звучи разумно — каза Селуин, който продължаваше да гледа в пергаментите пред себе си.

— А, Силий Италик! — кралят посочи цяла група от килийки, пълни със свитъци. — Скъпият Силий Италик! Аз имам всичките осемнадесет тома от неговата история на Втората пуническа война. Какво богатство!

— Втората фукническа война — изкикоти се свещеникът.

— Това е моята библиотека — каза Бан гордо, — славата на Инис Трийбс! Тя и нашите поети. Съжалявам, че те обезпокоихме, отче!

— Може ли скакалец да обезпокои камила — попита отец Селуин, но ние вече бяхме излезли. Последвах краля отново през стаята с полуголата арфистка и след това се върнахме там, където ни чакаше Блейдиг.

— Отец Селуин прави изследване, посветено на размаха на ангелските криле — заяви гордо Бан. — Може би трябва да го попитам за невидимото съществуване? Той сякаш знае всичко. Е, сега разбираш ли, Дерфел, защо е толкова важно Инис Трийбс да не попадне в чужди ръце? На това малко място, скъпи ми приятелю, е складирана мъдростта на нашия свят, събрана от руините на този свят и пазена от добри ръце. Чудя се какво ли е това „камила“. Ти знаеш ли какво е „камила“, Блейдиг?

— Някакъв вид въглища, господарю. Ковачите го използват, за да правят стомана.

— Така ли? Колко интересно. Но въглищата не могат да бъдат обезпокоени от скакалец, нали? Колко объркващо. Трябва да попитам отец Селуин, когато е в настроение да отговаря (което рядко се случва). А сега, млади човече, знам, че си дошъл да спасяваш моето кралство и съм сигурен, че нямаш търпение да се заемеш с тази работа, но първо трябва да останеш за вечеря. Тук са и синовете ми. И двамата са воини! Навремето се надявах, че ще посветят живота си на поезията и на науката, но времената искат войници, нали? Все пак скъпият ми Ланселот като мен високо цени филите, така че има надежда за нашето бъдеще. — Кралят замълча, сбръчка нос и вежливо ми се усмихна. — Първо искаш да се изкъпеш, нали?