Кралят на зимата
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 9545842003
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
В кралство Беноик не останаха хора. Повечето бяха отишли в кралство Брослианд, което им обещаваше земя срещу военна служба. Старите римски селища запустяха, а нивите около тях се покриха с бурени. Ние, думнонците, уморени и обезсърчени вървяхме на север, където щяхме да защитаваме последната крепост на крал Бан — самия Инис Трийбс.
Островният град беше пълен с бежанци. Във всяка къща спяха по двадесет души. Плачеха деца, семейства се караха. Рибарски лодки откарваха някои бегълци на запад към Брослианд или на север към Британия. Но лодките никога не достигаха и когато франкските войски се появиха на брега срещу острова, Бан нареди лодките, които бяха останали, да не напускат неудобното малко пристанище на Инис Трийбс. Той искаше тези лодки да бъдат на разположение, за да могат да снабдяват гарнизона с храни, когато обсадата започне. Но моряците са упорито племе и когато им беше заповядано да останат, мнозина от тях вдигнаха котви и отплаваха на север с празни лодки. В пристанището на Инис Трийбс останаха само няколко лодки.
Ланселот беше назначен за главнокомандващ в града и когато вървеше из улиците, жените го поздравяваха с викове на надежда и упование. Гражданите вярваха, че сега всичко щеше да бъде наред, защото командването беше поверено в ръцете на най-великия воин. Ланселот приемаше хвалебствията с елегантен жест и държеше речи, в които обещаваше да направи нов понтон към Инис Трийбс, за който щеше да използва само франкски черепи. Принцът наистина изглеждаше като герой. Носеше плочеста ризница, всяка плочка беше покрита с ослепително бял емайл, който отразяваше блясъка на пролетното слънце. Ланселот твърдеше, че ризницата е принадлежала на античния герой Агамемнон, обаче Галахад ме увери, че това е римска ризница. Ботушите на Ланселот бяха направени от червена кожа, наметалото му беше тъмносиньо, а на хълбока му в ножницата, закачена на бродирания колан, подарен от Артър, висеше неговият меч Танладуир („бляскав убиец“). Шлемът на Ланселот беше черен, а върхът му беше украсен с разперените криле на морски орел („За да може да отлети“ — обясни моят мрачен ирландец Каван).
Ланселот свика военен съвет в стаята до библиотеката на Бан. Имаше отлив и морето се беше оттеглило от пясъчните брегове на залива, където няколко вражи групи се опитваха да намерят безопасен път към града. Галахад беше забучил лъжливи върбови колчета навсякъде из залива, които водеха или към подвижните пясъци, или към твърда земя, която обаче при прилив щеше първа да бъде откъсната от сушата. Обърнал гръб към франките, Ланселот изложи своята стратегия. От едната му страна седеше неговият баща, а от другата — майка му, като и двамата поклащаха глава в знак на съгласие с мъдростите на своя син.
Ланселот обяви, че защитата на Инис Трийбс е много лесна. Единственото, което трябваше да направим, е да пазим крепостните стени. Нищо повече. Франките имаха малко лодки, не можеха да летят, така че трябваше да стигнат до Инис Трийбс по суша. Това обаче те можеха да направят само по време на отлив и едва след като открият безопасния път. Ако успееха да стигнат до града, франките щели да бъдат толкова уморени, че никога нямало да могат да изкатерят каменните стени.
— Докато пазим стените — каза Ланселот, — ние сме в безопасност. Лодките ще ни снабдяват с провизии. Инис Трийбс никога няма да падне!
— Така е! Така е! — каза крал Бан, разведрен от оптимизма на своя син.
— Колко храна имаме? — изръмжа Кълхуч.
Ланселот го погледна със съжаление.
— Морето е пълно с риба — каза той, — онези бляскави неща с перки и опашки, лорд Кълхуч, които се ядат.
— Не знаех — каза Кълхуч сериозно, — бях твърде зает, трябваше да убивам франки.
Чу се подтиснат смях сред воините, повикани да присъстват на съвета. Десетина от тях се бяха сражавали на континента като нас, но останалите бяха приближени на принц Ланселот и наскоро бяха повишени в чин. Братовчедът на Ланселот, Борс беше най-добрият боец на Беноик и командващ дворцовата охрана. Той поне бе видял няколко сражения и имаше славата на добър воин, макар че сега, както беше опънал дългите си крака, облечен в римска униформа, и с черната коса, старателно намазана с масло (като косата на братовчед му) и зализана назад, той изглеждаше изтощен.