Кралят на зимата

— Ама че смешно нещо — отговори старият свещеник.

— Никакво наказание, Дерфел — каза Бан. — И моля те стани, но понасям да ме почитат така. И с какво толкова си ни обидил? Просто си искал да бъдеш убедителен в спора и какво лошо има в това? Аз обичам споровете, нали така отец Селуин? Вечеря без спор е като ден без поезия (кралят не обърна внимание на киселата забележка на свещеника, който смяташе, че такъв ден би бил благословен), а и моят син Ланселот е много сприхав. Той има сърце на воин и душа на поет, а тази смес, страхувам се, се възпламенява невероятно лесно. Остани и яж.

Бан беше много великодушен монарх, но аз забелязах, че неговата кралица Илейн никак не беше доволна от решението му. Косата на Илейн беше посивяла, но лицето й беше гладко в него имаше грация и спокойствие, които много отиваха на строгата красота на Инис Трийбс. Точно в този момент обаче кралицата бе смръщила вежди срещу мен с явно недоволство.

— Всички воини на Думнония ли са толкова невъзпитани? — попита тя кисело.

— Вие да не искате воините да приличат на придворни? — намеси се безцеремонно Селуин. — Бихте ли изпратили вашите скъпи поети да избиват франки? Не като им рецитират свои стихове, разбира се, макар че като си помислиш, това може да се окаже доста добро оръжие.

Той погледна злобно към кралицата и тримата поети потрепериха. По някакъв начин Селуин се беше промъкнал в Инис Трийбс въпреки забраната срещу грозните неща. Сега без монашеското си расо той изглеждаше невероятно грозен. Върху едното му око имаше плесенясала превръзка, устата му беше изкривена в кисела гримаса, на темето му имаше тонзура, а под неравната черта висеше изтъняла коса. Брадата му беше мръсна, а под нея се подаваше груб дървен кръст, който висеше на хлътналите му гърди. А тялото му беше приведено и изкривено, невероятно деформирано от огромната гърбица. Сивата котка, която спеше на врата му в библиотеката, сега се беше свила в скута му и ядеше парченца от раци.

— Ела да седнеш до мен — каза Галахад — и не се притеснявай.

— Не мога да не се притеснявам — казах аз. — Това беше моя грешка. Трябваше да се сдържа.

— Моят брат — продължи разговора Галахад, когато столовете бяха пренаредени, за да мога да седна до него, — или по-точно моят полубрат изпитва удоволствие да дразни хората. Така се забавлява. Повечето хора обаче не смеят да му се противопоставят, защото той е престолонаследникът, а това означава, че един ден ще разполага с власт върху живота и смъртта. Но ти направи точно това, което трябваше.