Хайка за вълци
- Автор: Петров Ивайло
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Хайка за вълци». Краткое содержание книги:
На Иван Шибилев му бе познат до болка този примамлив, бляскав и сладостно-горчив живот на младия любител актьор, изпълнен с трепетни надежди за успех на сцената, с напрежение, провали и съперничество с професионални актьори, с интриги и любовни авантюри, с ревност и омраза, живот на хора, устремени към върховете на голямото изкуство и славата, благородни и пошли, бедни и щедри, наивни и безпощадни в борбата за роли и успех. Да откъсне Мела от този живот, който сравняваше с море от страсти, не можеше в никакъв случай, опитваше се само да я научи да плува по-добре, за да не се удави още в самото начало. Талантът й, ако го имаше, все още не блестеше, на двайсет години бе постигнала скромни успехи в някои малки роли, а това я правеше нервна, пристрастна и свадлива. Положението й я правеше лесна стръв за мъжете и Иван Шибилев полагаше всички усилия да я убеди, че не бива да се доверява на мимолетните пориви на сърцето си, които най-често са лъжливи, и да не злоупотребява с женския си чар — красотата й може да спечели благоволението на някои режисьори и директори, но успехът й ще бъде фалшив, купен с цената на унижението й. Истинският успех се постига само с много труд и търпение, и честна преценка на собствените си способности, тъй че, ако не успее в театъра, да остане порядъчна жена без угризения и душевни рани за цял живот. Най-после, за да я затрогне и омилостиви, той хвърли и последния си коз — разказа й как след смъртта на майка й се отказал от кариерата си на актьор тъкмо когато го приели в Шуменския театър по член 9, за да посвети остатъка от живота си само на нея и нейното бъдеще. Тя наистина бе затрогната от саможертвата му, разплака се и обеща отсега нататък да бъде по-благоразумна. Разговаряха в квартирата и в окръжния град Р., където се бе настанила по настояване на директора на тукашния театър, който й обещал роли в две пиеси.
Същия ден Иван Шибилев се завърна в село, а след три месеца, десетина дни преди Нова година, Мела пристигна и отиде право при него. За пръв път влизаше в къщата му, за пръв път го нарече татко и се хвърли в прегръдката му. Той я взе на ръце и разплакан от щастие, почна да я целува по челото, по очите, по косите и ръцете, както се целува малко дете.
— Милата ми, миличката ми дъщеричка, момиченцето ми, радостта ми! — говореше той не на себе си от вълнение, докато я носеше из стаята и я обсипваше с целувки, но в същото време някакво лошо предчувствие докосваше сърцето му, тъкмо защото се бе върнала така внезапно и дошла при него, без да се отбива в досегашния си дом. Беше отслабнала и бледа, в очите й, станали сякаш големи и сухи, гореше мъка и безпокойство и цялата тя бе болезнено напрегната.
— С мен се случи нещо ужасно! — каза тя, след като седнаха един срещу друг.
И тя разказа как директорът на театъра, същевременно режисьор и актьор, започнал упорито да я ухажва и да й се изповядва в любов. Знаели се от предишния театър и когато тръгвал за Р., й казал, че ако отиде и тя там, ще й дава редовно роли и най-важното, ще повика комисия от София начело с Боян Дановски, с когото били приятели, и ако се представи добре в някоя роля, ще я приемат без конкурс във ВИТИЗ. Бил четиридесетгодишен и разведен с две деца. Посрещнал я много любезно и дори й помогнал да си намери квартира, а роля наистина й поверил и започнали репетиции. Канел я често на гости, тя отказвала или отивала с други от театъра, но от известно време започнала да го посещава сама и ето че преди седмица починал от инфаркт, когато били заедно през нощта. Изплашила се до смърт, развикала се и събудила хазаите му. Като разбрали каква е работата, те я задържали и повикали милиция. Започнали разпити и медицински експертизи, най-после всичко минало и тя си дошла да обмислят какво ще прави по-нататък.
Иван Шибилев слушаше, потресен и затрогнат, че в един от най-тежките моменти в живота си Мела бе дошла да разтвори душата си пред него, пред истинския си баща. Стояха до късно и разговаряха, а когато поискаха да си легнат, на прозореца настоятелно се почука. Иван Шибилев загаси лампата, открехна прозореца и видя Николин, застанал долу в цветната градинка.