Хайка за вълци
- Автор: Петров Ивайло
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Хайка за вълци». Краткое содержание книги:
Всъщност той не бе имал особени амбиции и бе живял само под напора на многобройните си дарби и страсти, тъй че, погледнат от тази страна, животът му не бе преминал толкова лошо, а, напротив, може би щастливо. Да, наистина щастливо, защото в тези сложни времена, обременени с тежки политически борби, социални сътресения и войни, бе живял волен като птица и летял натам, накъдето го бяха водили желанията му. Не бе ли това истинският кивот — да се трудиш непрекъснато, независимо за какво, за кого и къде, и в същото време да следваш повика на своите въжделения? Ето, и на тази възраст, не свири ли по сватби, сборове и панаири като най-обикновен чалгаджия? На всеки сбор в село и на панаир в съседните села застава прав на една от седалките на виенското колело и в движение свири — с кларнет или с цигулка, и пее шеговити песнички и стихчета.
Или:
Бършеше носа си с ръкав, а долу слушателите викаха одобрително и ръкопляскаха. Съзнаваше, че шегите му са плоски и дори пошли, ала не можеше и да устои на изкушението да ги разсмива, да ги занимава и забавлява, да гледа усмивките и топлината в очите им. Отдавна бе забелязал, че хората биват най-добри, когато се смеят или плачат от сърце. В първия случай забравят нещастията си, а във втория се разкайват за злините, които са сторили на другите, или прощават на онези, които са им ги сторили. Всеки път откриваше, че ония от слушателите му, известни в селото като злобни, крадливи и коварни, когато се смеят или плачат, сякаш се прераждат и стават съвсем други хора. Ала и той самият, докато играеше на сцената, пееше или свиреше, се чувствуваше най-добър и щастлив, биваше обземан от възторг и готов да отдаде най-скъпото си, ако му го поискат, или да извърши най-големия подвиг в света.
И ако все пак намираше, че животът му на млади години не бе преминал както трябва, то бе заради живота, който водеше Мела. Струваше му се, че ако бе живял по-другояче, и тя сега, вървейки с фатална неотклонност по някогашните му пътища, щеше да живее по-добре. Но какъвто и да бе някогашният му живот, мислеше той, добър или лош, щастлив или не, това бе живот на млад мъж. Случвало му се бе да изпада в неприятни и тежки положения, в които едно момиче като Мела безусловно ще се провали. Знаеше много за нея още от времето, когато бе почнала да учи в гимназията, защото винаги намираше повод да я срещне или навести случайно, а напоследък, когато вече се сближиха напълно, да й гостува и дори да преживява с месеци в града, където тя живееше. Озоваваше се при нея при най-малкия намек, че изпитва известна трудност или е изправена пред важно решение, за да не допусне някой друг да й се притече на помощ, тъй като този друг можеше да бъде само мъж. Беше много красива и женствена и, както му бе доверила вече, мъжете я задиряли още като ученичка в гимназията. Сега, където и да се появяла, мъжете веднага се навъртали около нея, ухажорите и били „страшно“ много, особено сред артистите, музикантите и художниците. Всички се опитвали да флиртуват с нея, а и режисьорите, които я ангажирвали за някоя роля, не я оставяли на мира. Жените винаги я намразвали, ревнували я и злословели за нея, тя ги презирала, не им оставала длъжна и така се налагало да търси работа в друг град…