Храна за акули
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храна за акули». Краткое содержание книги:
От ярко осветените телевизионни студия, където действителността се прекроява за масова консумация, до задимените задни стаи, в които се вземат истинските решения.
„Храна за акули“ е правдоподобно пътешествие в най-лошия кошмар на нацията и сензационно приключение от първата сцена до изпълнената с насилие кулминация.
Коул се бе увлякъл и кръжеше свободно около заплетеното си кълбо от измишльотини.
Миша Бах бе скръстила ръце в скута си и се бе навела към него, сякаш се страхуваше да не изпусне някоя негова дума.
— С какво мога да ви помогна?
— Знаете ли, че преди процеса той е сключил сделка с американското Министерство на правосъдието и в резултат на това на израелските въздушни сили са били предадени двайсет и пет реактивни самолета „Ф-4 Фантом“?
Тя поклати глава.
— Знам, че преди процеса той ходи във Вашингтон, но никога не ми е разказвал за съдебните си дела.
— Нужно ми е доказателство за онова историческо споразумение, инак редакторът няма да ми позволи да публикувам тази част от статията.
— Не знам какво мога да направя за вас…
— Имаше един метален куфар и мисля, че вътре е физическото потвърждение за сделката. След процеса той остана у Гавриел…
— Как изглежда куфарът?
— Метален, около два пъти по-голям от дипломатическо куфарче. Сребрист на цвят, със сребърна дръжка…
— Ами този куфар е в стаичката над гаража в къщата ми в Херцелия Питуа. Стои там от години.
— Наистина ли? — попита Каз, удивен от откровеността, и със завист и уважение си помисли: „Този подмазвач е на път да постигне успех“.
Коул изпадна във възторг.
— Знам, че искам много, но може ли да отидем там и да го видим?
— О, няма проблем. Ключът за гаража е под третата саксия от лявата страна на къщата.
— И вие нямате нищо против да влезем ей така?
— Ами няма какво да вземете оттам. Само стари куфари, кашони и спортни принадлежности — усмихна му се тя.
— Мисис Бах, ще бъдете толкова горда, като прочетете статията. Ще разкажа на целия свят какъв герой беше Гавриел Бах. Според мен той спаси Израел.
Коул бълваше неискреност като спукана отводна тръба.
На Райън му се стори, че видя Призрака, докато излизаха от апартамента на улица „Бен Йехуда“. Той съзря един човек с размерите и телосложението на Джери Парадайз, който се шмугна в магазина за сувенири на отсрещната страна на улицата. Бързите му движения напомниха на Райън за схватката на дока в Авалон. Той хвана Лусинда за ръката и я дръпна към себе си.
— Какво има? — попита Каз.
— Там, отсреща. Мисля, че видях мъжа, който беше на яхтата ми.
— Вие тримата продължавайте. Аз ще проверя тази работа — рече Каз.
— Няма да стане — възрази Райън. — Ти дори не знаеш как изглежда.
Райън пъхна ръка под мишницата си и напипа автоматичната пушка „Дезърт Ийгъл“. Извади я от кобура и я притисна до крака си.
— Добре — измърмори Каз. — Коул, вземи Лусинда и ни чакайте край Портата на Яфа. Наемете кола — едно от онези таксита „Мерцедес“. Тук ги има с хиляди, и се проследяват трудно. Отървете се от шофьора и чакайте с включен двигател.
— Как да го направя?
— Не знам. Залей го с патетичното си бръщолевене. Хайде, тръгвайте. И внимавайте, може да ни следят повече хора.
Коул и Лусинда се отдалечиха.
Райън и Каз се увериха, че никой не ги следи, сетне погледнаха към отсрещната страна на улицата.
— Кой магазин? — попита Соломон.
— Третият надолу.
— Прибери оръжието. Ще го извадиш, докато влизаме. Аз ще тръгна пръв и ще застана вляво. Движи се бързо и отиди от другата страна на входа. Ходи приведен, защото онзи ще се цели на нивото на гърдите…
Прилив на адреналин изпълни сърцето на Райън. Двамата прекосиха улицата и се насочиха към магазина. Картечният пистолет „Узи“ още беше преметнат на гърба на Каз, но едната му ръка беше на приклада, за да може да го завърти и за секунди да изстреля поток от куршуми.
Соломон бързо се приближи до вратата. Долепи се до стената от лявата страна и насочи автомата. Райън побягна след него. Преди да стигне до дясната страна, раненият му крак се огъна. Той падна броени секунди преди да експлодират два изстрела, които пробиха дупки в стената там, където трябваше да е главата му. Каз стреля, описвайки дъга из малкия магазин. Сувенирите станаха на прах. От дулото се лееха куршуми, които свистяха, докато отскачаха от плочките на пода. Въздухът се изпълни с миризма на кордит. Задната врата се тресна и по уличката отекнаха тежки стъпки. Райън се изправи и хукна да гони Призрака, но Каз изкрещя: