Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
Пърси извади Въртоп и замахна с него. Острието трябваше да мине право през шията на Хризаор, но златният воин бе надарен с изключителна бързина. Той избегна удара и блокира острието, докато воините делфини отстъпиха към останалите пленници, за да позволят на капитана си да се бие. Те записукаха развълнувано.
Пърси разбра, че са свикнали на такива забавления. Не смятаха, че лидерът им е в каквато и да било опасност.
Пърси не бе кръстосвал меч с такъв противник от… битката си с Арес, бога на Войната. Хризаор бе толкова добър. Много от силите на Пърси бяха нараснали през годините, но той твърде късно осъзна, че въртенето на меча не е сред тях — напротив, изгубил бе форма. Не бе равностоен противник на Хризаор.
Двамата дуелиращи се напредваха и отстъпваха. Пърси, без да иска, си спомни съветите на Люк Кастелан, неговия първи треньор в лагера на нечистокръвните.
Но те не помогнаха.
Златната маска бе прекалено изнервяща. Топлата мъгла, хлъзгавата палуба, писукането на делфините — всичко това му пречеше. С ъгълчето на окото си Пърси забеляза, че единият от хибридите е опрял нож в гърлото на Анабет, за да е сигурен, че тя няма да опита нещо хитро.
Пърси пробва да заблуди противника си и след това да го намушка в стомаха, но Хризаор очакваше този ход. Той изби меча на Пърси от ръката му. За втори път Въртоп цопна в морето.
Хризаор се изсмя. Дори не бе задъхан. Той опря върха на златния си меч в гърдите на Пърси.
— Добър опит — каза пиратът, — сега обаче ще бъдеш окован и изпратен при слугите на Гея. Те нямат търпение да пролеят кръвта ти и да събудят богинята.
XXXI. Пърси
Нищо не вдъхновяваше за велики идеи така, както пълният провал. Докато Пърси си седеше обезоръжен и победен, в главата му се оформи план. Той бе свикнал Анабет да му разказва за старогръцката митология и затова бе смаян, че си спомня нещо полезно. Трябваше обаче да действа бързо. Не можеше да допусне нещо да се случи с приятелите му. Нямаше да изгуби Анабет. Не и отново.
Хризаор бе непобедим. Поне в битка. Ако обаче останеше без своя екипаж, героите може би щяха да го победят заедно.
Как обаче да се справи с екипажа? Пърси подреди пъзела в главата си. Пиратите бяха превърнати в делфини преди хилядолетия, когато бяха отвлекли погрешния човек. Пърси знаеше тази история. Всъщност въпросният човек бе заплашил да превърне и него в делфин. А когато Хризаор бе казал, че екипажът му не се бои от нищо, един от делфините го бе поправил. „Да — съгласил се бе Хризаор. — Но него го няма.“
Пърси погледна към задната част на кораба и забеляза как Франк наднича иззад една балиста в човешката си форма. Пърси едвам сподави усмивката си. Едрото момче непрекъснато твърдеше, че е непохватно и безполезно, но винаги бе точно там, където Пърси искаше да бъде.
Момичетата… Франк… леденото ковчеже.
Идеята беше шантава, но както обикновено Пърси не разполагаше с нищо по-добро.
— Добре! — извика той толкова силно, че привлече вниманието на всички. — Отведете ни. Стига капитанът ни да разреши.
Златната маска на Хризаор се огледа наоколо.
— Какъв капитан? Хората ми претърсиха кораба. Тук няма никой друг.
Пърси драматично вдигна ръце.
— Богът се появява само когато пожелае, но той е истинският ни водач. Той е господарят на лагера и героите. Нали така, Анабет?
Анабет схвана бързо идеята му.
— О, да — кимна ентусиазирано тя. — Господин Д.! Великият Дионис!
Хората делфини се размърдаха неспокойно. Един от тях изтърва меча си.
— Стойте мирно! — кресна Хризаор. — На този кораб няма никакъв бог! Хлапетата се опитват да ви уплашат!
— Трябва да се плашите от гнева на Дионис! — каза Пърси и хвърли изпълнен със съчувствие поглед към екипажа. — Великият бог ще се разяри, задето сте забавили пътуването ни. Ще накаже всички ни. Не забелязахте ли как момичетата паднаха, поразени от лудост?
Хейзъл и Пайпър бяха спрели да се преструват и стояха на палубата, загледани в Пърси. Когато обаче момчето ги погледна, те отново започнаха да треперят и да се мятат като риби на сухо.
Хората делфини внимателно се отдалечиха от тях.
— Измама! — изрева Хризаор. — Млъквай, Пърси Джаксън. Директорът на вашия лагер не е тук. Той бе призован обратно на Олимп. Всички знаят това!