Огнената кралица

— Базирана е на една воларианска машина — каза Алорнис, докато тънката ѝ ръка въртеше лебедката в задната част на съоръжението. Затракаха зъбни колела и диагонално кръстосаните рамене се изтеглиха назад. Машината наистина приличаше на балистите на воларианците, но беше значително по-голяма, с голяма желязна кутия, прикрепена над централната рама. Стоеше върху широка основа, също от желязо, но с отверстие, в което имаше пъхнат лост, позволяващ цялата машина да се върти с изненадваща бързина въпреки размерите си.

Лирна беше дошла при своя Военачалник на главния тренировъчен плац на Кралската гвардия, за да види изпитанието на първото творение на своята придворна изобретателка. Широката равнина, на която се провеждаше Летният панаир, сега бе покрита със сняг и наборни войници бъхтеха през преспите далеч зад редицата мишени, разположени на различно разстояние от устройството. Всяка мишена се състоеше от четири волариански нагръдника, наредени в квадрат. Алорнис ги беше уверила, че устройството е достатъчно мощно да пробие бронята им.

— Обсегът, милейди? — поинтересува се граф Марвен.

— Една воларианска балиста може да стреля на около двеста крачки — отвърна Алорнис, като застопори дебелата тетива на машината и отстъпи назад. — Надявам се, че ние ще надминем това разстояние. Те използват за раменете на лъковете си дърво, а ние — стомана. — Тя насочи устройството, след което дръпна една ръчка. Раменете на лъка се отметнаха светкавично напред и стрелата полетя прекалено бързо, за да може Лирна да я проследи, макар че глухото иззвънтяване откъм една от най-далечните мишени показа, че е намерила целта си.

— Близо триста крачки — засмя се граф Марвен и се поклони на Алорнис. — Браво, милейди. Забележително постижение.

— Благодаря, милорд. Но аз още не съм свършила. Оригиналната воларианска конструкция беше бавна за зареждане, пускането на две стрели отнемаше повече от минута. Аз обаче си спомних как съм виждала редосеялка и това ми даде странна идея. — Тя посегна пак към лебедката и се зае да я върти, зъбните колела затракаха отново и раменете се изтеглиха назад. — Всичко е въпрос на подравняване на колелата — обясни тя, докато пъшкаше от усилието. — Те изтеглят тетивата до определена точка, при което от кутията горе пада нова стрела. — Откъм машината се раздаде тихо тропване, докато тя продължаваше да върти лебедката. — А следващата предавка освобождава тетивата.

Раменете изплющяха пак и отбелязаха ново попадение в най-далечната мишена.

— Човек просто трябва да не спира да върти ръчката — продължи Алорнис и нагласи прицела така, че следващата стрела полетя към друга мишена. — Докато стрелите не се изчерпят, при което кутията може да бъде сменена с нова.

И продължи да работи с машината, като пускаше стрели по различни траектории, докато не бяха улучени всички мишени. Накрая, когато излетя и последната стрела, Алорнис отстъпи назад и каза задъхано:

— Все пак остават някои подробности за изглаждане. Механизмът засича, ако не се смазва често, и освен това мисля, че бих могла да подобря върховете на стрелите.