Милостта на Калр

Губернатората продължи:

— Откровено казано, не разбирам защо давате ухо на такъв слух.

— Складът няма ИИ? — попитах аз. Губернатората кимна в знак на потвърждение. Бих се изненадала, ако бе отговорила другояче. — Значи на практика е автоматичен. Приема пашкул и го регистрира в системата.

— Има и служители, които наглеждат нещата. Но напоследък няма много работа.

— Колко служители, една-две? — предположих аз. — Работят там няколко месеца, най-много година, после идват други. И понеже от години не е имало интерес към транспортираните на съхранение там, не е имало повод да се прави инвентаризация. А ако складът прилича на трюмовете във войскови кораб, инвентаризацията е сложно нещо. Консервационните пашкули не са подредени в спретнати редици, между които да се разходиш, а са пакетирани плътно и можеш да ги извадиш единствено с машина. Не е невъзможно да влезеш в склада и да извършиш физическа ревизия, но е трудно и никоя не е сметнала за необходимо да го прави.

Губернатора Жиарод ме гледаше мълчаливо, забравила за рибата си, чаят ѝ беше изстинал.

— Защо някоя би направила такова нещо? — попита накрая.

— Ако съществува пазар за роби или телесни части, значи би го направила за пари. Не мисля, че има такъв пазар, макар че може и да греша. От друга страна, има страшно много военни кораби, които вече нямат екипажи от второстепенни, и доста хора, които биха искали това да се промени. — Капитана Хетнис като нищо можеше да е една от тях. Но това не го казах.

— Вашият кораб няма второстепенни — изтъкна губернатора Жиарод.

— Така е, няма — казах аз. — Но наличието или липсата на второстепенни в екипажа на даден кораб не е надежден индикатор за неговото мнение относно официалната политика, която прекрати по-нататъшното производство на сегменти.

Губернатора Жиарод примигна. Стори ми се изненадана и озадачена.

— Мнението на корабите е без значение, нали? Те правят каквото им се нареди. — Не казах нищо, макар че много можеше да се каже по въпроса. Губернатората въздъхна. — А и се чудех защо изобщо повдигате тази тема, когато сме в състояние на гражданска война, която може да стигне и до нас. Сега виждам връзката, флотска капитана, но все още смятам, че позволявате на един обикновен слух да ви подведе. А и не съм чула нищо за проблеми с валскааианите. Знам само за са- мирската стачка, а тя е била отдавна, още преди аз да застъпя на поста си.

— Дайте ми кодовете за достъп. — Бих могла да изпратя „Милостта на Калр“. Сейварден имаше опит с трюмовете на войскови кораби и щеше да знае какво да прави, след като ѝ обяснях какво искам. В момента беше на вахта в командната зала. Неспокойна след онзи свой разговор с кораба. Постоянно внимаваше да не скръсти отново ръце. Една Амаат наблизо си тананикаше „Мама ми каза, че всичко се върти". — Ще се погрижа лично. Не рискувате нищо, особено ако се окаже, че всичко е наред.

— Ами... — Губернатората сведе поглед към чинията си, взе вилицата и понечи да набоде едно парченце риба, но се отказа. — Ами... — каза отново. — Бяхте права за Рогд Денче.