Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
Изражението на рани в този момент беше такова, че накара сърцата на всички ни да се късат заради нея. Тези простички седем думи очевидно я съсипваха и моята първа мисъл, разбира се, беше за Кахини — че тя беше виновна за всичко това. Ако не беше тя, нашият раджкумар щеше да бъде още жив и кралство Джанси никога нямаше да бъде анексирано от англичаните. Нямаше да има никакъв въстанически поход към Делхи, никаква касапница в Канпур, никакво отмъщение от страна на британците. Вдигнах глава и погледнах към Кахини. Очите ни се срещнаха. И тя изобщо не потрепна. Дори не беше първата от нас, свела поглед. Това ме накара отново да пожелая да разкажа на рани всичко, което знам. Но на кого щеше да повярва тя — на мен или на любимата си братовчедка, жената, която ѝ беше помогнала да поддържа раджата щастлив и доволен, докато беше жив?
Генерал Хю Роуз и армията му се появиха пред стените на Джанси на двайсет и първи март. Времето беше хладно и из цял Джанси зазвъняха сигналите за тревога. После дойде пратеник на генерала с предложение за мир. Моропант хвърли само един поглед на писмото и твърдо отказа.
— Техният мир включва пълното предаване на града и смъртта на всеки мъж над тринайсетгодишна възраст! — изрева.
Два дена по-късно, във вечерта на двайсет и трети март, британците нападнаха град Джанси и откриха, че кладенците са или пресъхнали, или отровени, и че наоколо не е останал нито един посев, с който биха могли да хранят армията си. И въпреки това те нахлуха през улиците и покрай къщите с пуснати кепенци, насочвайки се към нашата крепост, към двореца, храмовете и казармите зад стените ѝ. Погледната отдалече, крепостта Джанси е просто една гранитна постройка върху нисък хълм. Но на практика, с изключение на южната ѝ фасада, тя е непревземаема. Планината образува допълнителна защитна стена откъм север и запад, всички стени се охраняват от кули, всяка от които побира спокойно пет оръдия. Никой не си спомня кога точно са изградени крепостните валове, но те обхващат всичките осем порти на града.
И въпреки това британците откриха огън.
Колкото и странно да звучи, ние постепенно свикнахме със звука от пушечните изстрели.
Сутрин по време на часа по йога, в храма, докато се молехме, даже на майдана този звук беше толкова всепроникващ, че човек просто преставаше да го чува. Иначе беше страшничко и децата се гушеха близо до родителите си или молеха да бъдат носени, докато минаваха по улиците. Иначе нищо в града не се беше променило — книжарницата беше все така отворена, подвижните сергии със зеленчуци все така обикаляха, даже мъжът, който приготвяше питките пури на площада, си беше все така там, нагорещената мазнина все така цвърчеше от тигана му и цапаше ризата му.
На четвъртия ден от атаките Сундари ни събуди час по-рано от обикновено. Когато пристигнахме на майдана, рани вече ни чакаше там. Около главата ѝ беше завързана синя мурета. Тя беше в тон с ангарката ѝ в бяло и синьо и сините ѝ чуридари. Веднага, щом всички се събрахме на тревата, тя скочи от възглавницата си. Речта ѝ беше кратка:
— Мнозина от вас са с мен повече от десетилетие. Някои като Сундари и Хира — даже от по-дълго. Никой никога не е твърдял, че животът на една дургаваси е лесен. Но и от нито една дургаваси не се е изисквало да дава живота си за своята рани. Британските оръдия ще пристигнат съвсем скоро и тогава вече ще започне истинската война. Затова още сега трябва да решите дали искате да влезете в бой заедно с мен, или предпочитате да се приберете по домовете си. Няма да съдя никоя от вас, която днес избере да напусне Дурга дал!
Изведнъж на майдана се възцари такава тишина, че се чуваше даже цвиленето на конете от конюшните в другия му край.
— Ако някоя от вас иска да напусне, моля да го направи сега! — повтори рани.
Ние се спогледахме и зачакахме коя първа ще се изправи. Помислих си, че Кахини няма начин да не пожелае да си тръгне. Или може би Моти, която беше толкова сладка и дребна. Но и двете не мръднаха от местата си.
— Не подхождайте с лека ръка към този избор — обади се пак рани. — Дори аз нямам представа какво бих избрала, ако бях на ваше място. Особено, ако имах съпруг! — и погледна към Джалкари.
— Ние оставаме с вас! — отсече Джалкари.
Всички я подкрепихме с вдигнати юмруци и рани побърза да изтрие сълзите от очите си.
Взе се решение, че ако британците успеят да пробият крепостните стени, единствената задача на Каши ще бъде да защитава Ананд, вече известен като Дамодар. Ние останалите щяхме да защитаваме рани, а личната ѝ стража щеше да се заеме със защитата на жените и децата в Панч Махал. Опитах се да си представя сценарий, при който стените на нашата крепост падат, но някак си не успях. Гранитната зидария беше направена така, че да устои на всякакви обсади. Разполагахме с шест хиляди войници, а според шпионите ни британците имаха хиляда и петстотин. Нашите седем кладенеца и хранителните ни запаси бяха достатъчни, за да ни стигнат поне за два месеца. А британците нямаха никакъв достъп до прясна вода.