Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
Рани изпрати прокламация и към селяните, като ги помоли да изгорят нивите си, да отровят кладенците си и да отсекат всяко дърво, растящо по земите им. Когато пристигнеха, британците не трябваше да заварят нищичко, нито капка вода дори. Самите селяни щяха да бъдат принудени да оцеляват от онова, което успеят да складират и скрият добре.
Като остатък от дните ни в Рани Махал Арджун и неговите стражи прекарваха вечерите си с нас, в стаята на кралицата, и никой нямаше нищо против това.
— Чух, че британците оставили ранените си войници да измрат, докато плячкосвали храмовете в Нагпур — изрече по едно време Мандар и се премести по-близо до мангала. Това беше първата вечер за сезона, в която имахме нужда от огън в двореца. — А Нагпур е само на три дена езда южно от нас — което щеше да рече, че няма да мине много време и британците ще се опитат да сторят същото и в Джанси. Сетих се за Барва Сагар и се зачудих какво ли може да се случи там, но пък Барва Сагар беше мъничко селце и британците надали щяха да имат интерес да се отбиват там. Нали така?
— Тези британски войници нямат уважение към нищо свято. Вълнуват ги единствено парите — промърмори Моропант.
— Генерал-губернаторът лорд Канинг е заклеймил това тяхно поведение — отбеляза рани, загледана в горящите въглени на мангала. — Британските вестници твърдят, че кралица Виктория също се отнасяла критично към случващото се.
— Да не би да се надяваш, че тя изведнъж ще реши да се изтегли оттук? Не забравяй, че този огън беше запален в мига, в който Британската източноиндийска компания стъпи в Индия! Просто на пламъците им бяха необходими двеста и петдесет години, докато обхванат цялата страна!
Нещо не ми се слушаше повече за пламъци, независимо от кой вид. Станах от възглавницата си и излязох навън. Земята беше покрита със скреж, който проблясваше под хладните лъчи на луната. Потреперих. Изведнъж зад себе си чух гласа на Арджун:
— Питала ли си се някога колко ли нощи още ще трябва да гледаме тази луна?
— Да, случвало се е.
— А аз исках да се оженя за теб, Сита!
Обърнах се към него и се втренчих в очите му. Макар да знаех, че е напълно безсмислено да плача, очите ми се насълзиха и аз промърморих:
— Жената дургаваси живее и умира като дургаваси!
— Да не би да си смятала, че рани няма да направи изключение за теб и мен?
Всъщност може би точно това щеше да направи. Но сега вече беше твърде късно. Реалността беше толкова непоносима, че не бях в състояние да я погледна в очите. Ако го направех, щях да се свлека под тежестта ѝ. Позволих на Арджун да ме прегърне през раменете и вдишах с наслада аромата на въглища и кедър, който се излъчваше от него.
— Ако оцелеем след всичко, което предстои, искам да се омъжиш за мен! — прошепна в ухото ми той.
— Ама…
Той сложи пръст на устните ми и все така шепнешком добави:
— А ние ще оцелеем! Когато британците дойдат, и двамата ще доживеем да видим края на тази история!
През февруари от съседните кралства до нас достигнаха ужасни новини — разкази за насилие, мародерства и блудства. А насред всичко това бяха кралствата Гвалиор и Орча, и двете предоставящи войници в помощ на британците.
Когато настъпи фестивалът Холи, улиците на Джанси трябваше да бъдат пълни с деца, хвърлящи пъстроцветни ленти, но този път небето беше свъсено, а улиците — пусти. Всички седяхме в стаята на кралицата и похапвахме печени орехи, когато Ананд внезапно вдигна един орех и рече:
— Някога моята истинска мама ми правеше такива.