Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
— „Хората подеха вече нов призив — прочете рани. — Помнете Канпур! Британските вестници не пишат за нищо друго в момента, Ману! Наричат те Непокорната кралица, защото именно по време на твоето управление сипаите се били вдигнали на бунт! Бъди готова за всичко! Азимулах хан и неговият генерал вече дадоха на британците предостатъчно извинения да обявят истинска война на цяла Индия!“
Когато вдигна глава от писмото, рани беше пребледняла като платно.
— Това ли е всичко? — едва успя да прошепне.
Вестоносецът сведе притеснено глава и с вида на човек, отдавна прежалил живота си, смотолеви:
— Не, ваше височество. Въстанието в Делхи се провали. Вчера градът беше завзет наново от британците.
Двайсет и пета глава
Да се знае от всички хора, живеещи или временно пребиваващи в правителствения окръг Джанси, че вследствие на непростимото поведение на сипаите в Канпур голям брой хора срещнаха своята ненавременна смърт и много имущество беше съсипано. Но силният и могъщ парламент на Великобритания изпраща хиляди европейски войници на местата, засегнати от този метеж, които ще спомогнат за възстановяването на реда и порядъка в Джанси.
Докато нашите войници стигнат до Джанси, рани Лакшмибай ще продължи да управлява от името на британското правителство и съобразно законите на британското правителство. Поради това призовавам всички, големи и малки да се подчиняват на рани и да си плащат редовно данъците към нея, за което ще получат съответното признание.
Британската армия си възвърна град Делхи и изби хиляди бунтовници. Всеки открит оттук нататък бунтовник ще бъде обесван или разстрелван.
Британското правителство изпращаше войници. Според съветниците на рани това бил начинът, по който английското правителство казваше, че Компанията не е била права да я сваля от трона и че рани пак можела да управлява, само че този път с благословията на британския парламент.
— Никъде не се казва подобно нещо! — възрази моментално Моропант. — Пише само: „Докато нашите войници стигнат Джанси“! Подчертавам — докато!
Дурбар хол се изпълни със спорещи мъжки гласове. Рани прекрати моментално споровете, като изрече високо:
— Ще им изпратя писмо, в което ще поискам да изяснят пределно ясно моето положение! Защото, от една страна, ме наричат Непокорната кралица, а, от друга, ме канят да въздавам справедливост в кралството си с тяхно одобрение. Така че ще поискам да знам точно къде стоя в тази игра!
В Дурбар хол се появи мъж, представящ се за вестоносец от тайния обожател на рани. Последните думи обаче изрече на английски, което ме наведе на предположението, че мъжът, чието съобщение вестоносецът носеше, е англичанин. Чула това, рани се изчерви като домат.
— Подайте писмото на моята дургаваси! — отсече веднага тя.
Старецът ми връчи доста дебело писмо, поставено в голям син плик. Скъсах плика и отворих писмото. Първият ред гласеше: „За рани на Джанси от майор Елис“. Подадох ѝ веднага писмото. След като го прочете, тя го предаде и на баща си, който след известно време отсече:
— Е, вече е съвсем ясно!
— Британците нямат никакво намерение да ме оставят на трона на Джанси — поясни пред нас рани с неприкрита болка в гласа. — Заповедта за моя арест все още важи — сведе глава, сякаш нещо я притискаше надолу, и добави: — И нямат никакво намерение да дойдат тук с мир. Майор Елис ни предупреждава, че ако държим да знаем какво ще се случи тук, да си спомним Лакнау!
Лакнау беше изгорен до основи. Жените му бяха изнасилени и избити, мъжете и децата — заклани като животни. При мисълта за случилото се там рани покри очи с ръка. Това предателство на британците вече ѝ идваше в повече.
Погледнах към Кахини и се запитах какво ли би си помислила рани, ако знаеше колко дълбоко всъщност се простира предателството.
Бяха ѝ необходими няколко минути, докато дойде на себе си, но когато се увери, че гласът ѝ е твърд, тя продължи:
— Сега ще издадем прокламация! С нея ще призовем мъжете и раджите от всички вероизповедания в кралството да се обединят, за да дадат отпор на британците! Ще предупредим народа, че британците изобщо не идват с мир!
Веднага бяха изпратени глашатаи из всички кътчета на кралството. Само в Джанси се явиха хиляда и четиристотин мъже, за да бъдат обучени за войници. И ако някога сте наливали вода в мравуняк, и сте виждали как мравките се разбягват на всички страни, значи можете да си представите как изглеждаше нашият град през следващите няколко седмици. Тропотът на каруците, минаващи по улиците, се чуваше денонощно. Хората местеха семейства, оръдия, храна, въобще всичко, за което човек можеше да се сети. Храмовете и съкровищата бяха изпразнени, а парите от тях — използвани за закупуване на оръжия. Видях с очите си как от Гвалиор пристигнаха двеста паунда барут — Гвалиор беше едно съседно кралство, което беше твърде страхливо, за да се опълчи на британците, но и твърде алчно, за да устои на изкушението да не ни продаде оръжия и амуниции. Малко по-надолу по пътя, отвеждащ към двореца, беше издигнат склад за съхранението на барута и амунициите. Междувременно оръжейната продължаваше да се пълни с револвери, мечове, стрели и кинжали. Появиха се и шест нови оръдия заедно с осем артилеристи от Калпи — съседен град, където британците бяха отвличали по едно момиче от всяка къща, за да бъде използвано като жена за удоволствия. Тези осем мъже донесоха също така и познанията си за изработката на оръдейни снаряди, чието производство започна веднага.