Последната кралица на Индия

— Възможно ли е да греша според теб? — попитах накрая. — Знам също така, че малко преди сватбата ѝ някакъв слуга открил нейно писмо до любовника ѝ. И точно затова тя станала дургаваси. Обаче два дена, след като издал Кахини, въпросният слуга бил намерен мъртъв в река Ганг. Дали пък не е станала убийца още тогава?

— Не е необходимо голямо въображение, за да си представиш Кахини в заговор, целящ да направи нея рани, а Садашив раджа — отговори Арджун. — Нищо чудно да планира да отрови и Садашив, след като го качи на трона. Както добре знаеш, овдовялата рани, която не избере да извърши сати, се радва на голяма свобода на действие.

Значи Кахини беше убила Дамодар. После беше убила и собствения си братовчед, раджата. Тази мисъл незнайно защо ме върна към един далечен миг от моето детство — как баба ми ме води в храма на Анапурна, за да ме продаде като девадаси.

— Кога човек престава да се доверява на роднините си? — попитах тихо.

— Когато доказателствата са необорими. Ако Кахини е умна, ще си даде сметка, че вече я наблюдават. Ходът ѝ с поставянето на бучиниш в твоето мурти е бил много глупав. Още по-глупаво е било да си помисли, че Раджаси веднага ще приеме тази отрова за твоя!

Постепенно осъзнах, че споделям една спалня с жена, която е убила и раджата на Джанси, и неговото дете. А Дамодар беше само на няколко месеца, най-невинното създание на тази земя! Всички тези заключения ме накараха да се запитам колко ли по-различен щеше да бъде животът ни тук, ако не беше намесата на Кахини. Ако не беше тя, вместо да разпръскваме прахта на Дамодар в река Ганг, сега той щеше да бъде сред нас, извор на радост за майка си. А момченцето, което днес заемаше неговото място, щеше да бъде при истинската си майка, сгушено в нейните обятия. Замислих се за всички човешки животи, които Кахини беше съсипала. Но защо не се беше опитала да отрови и мен?

Мислите ми бяха прекъснати от двама мъже, застанали на стълбите. Единият беше страж, другият — вестоносец. Двамата с Арджун побързахме да се отдалечим един от друг, а на мен никак не ми се искаше да си представям как ли сме изглеждали в очите на новопристигналите.

— Новини от Канпур — съобщи стражът. Лицето му беше мрачно, сякаш някой беше защипал връхчетата на устните му с щипци и ги беше дръпнал надолу.

— Рани спи — каза Арджун.

— Събуди я! Новините, които този мъж носи, са много важни!

Арджун започна да чука по вратата. След известно време отвори Сундари. От пръв поглед се виждаше, че е била заспала дълбоко.

— Вестоносец от Канпур — уведоми я Арджун. — Кажи на рани, че е спешно!

— Нося писма от Канпур — поясни вестоносецът. — От Сахеб.

Няколко секунди по-късно на вратата се появи самата рани.