Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
Вестоносецът пристъпи напред, за да докосне краката ѝ с дясната си ръка, след това се изправи и ѝ връчи два плика. Тя разгъна едното от тях под мъжделивата светлина на маслените лампи и смръщено отбеляза:
— Само не разбирам какво изобщо прави той в Канпур. Нали щеше да стигне до Делхи, за да върне предишния император Бахадур Шах на трона му?
После започна да чете. На път за Делхи Сахеб решил да се отбие до Канпур, за да освободи града от британците. Обсадата на Канпур отнела три седмици.
Тук рани спря, неспособна да продължи. Връчи писмото на Арджун, който зачете на глас:
— „Имаше касапница, в която бяха убити триста британски мъже, жени и деца.“
Сахеб твърдеше, че той бил разпоредил да се създаде свободен коридор за британските граждани към северния град Алахабад, а случилото се впоследствие било изцяло по вина на Азимулах хан.
Сахеб изпратил британците на брега на река Ганг, която в този момент била достигнала до максималните си нива. Там ги чакали четирийсет лодки, но хората се сблъскали с проблеми при качването в лодките при толкова буйни води. Азимулах хан станал нетърпелив и се разкрещял, че ако британците не напуснат веднага този бряг, ще бъдат избити. Както и можело да се очаква, тези негови думи предизвикали истинска паника. По заповед на Татя Топе, генерала на Сахеб, войниците насочили пушките си към групата и започнали да стрелят, за да прекратят бъркотията. Избили всички британски мъже. Останалите сто и двайсет жени и деца били взети в плен.
Били отведени в къща, наречена „Бибигхар“, което ще рече „Дома на дамите“ — място за проститутки. Британските жени щели да бъдат използвани за проститутки. А защо не и децата? Все пак имало достатъчно войници, които биха се радвали на среща с малко британско момченце. Както и достатъчно генерали, които не биха имали нищо против малко британско момиченце.
Обаче Азимулах хан не бил съгласен с този план — настоявал всички пленници да бъдат избити. Когато войниците на Сахеб отказали да изпълнят подобна заповед, той ги заплашил със смърт.
„Единственото, което успяваше да надвие пукота на пушките — пишеше по-нататък Сахеб, — бяха детските писъци «Мама», но майките не бяха в състояние да спасят децата си. Самият аз не можех да ги спася. Дано Бог ми прости, Ману! Надявам се и ти да ми простиш! Азимулах и Татя Топе са решили да прогонят британците от нашите земи на всяка цена, каквото и да им струва това. Трябва да знаеш, че аз никога не съм одобрявал подобни методи. Но се опасявам, че всички ние ще страдаме от техните безчинства!“
Представих си ужаса на децата, когато са гледали майките си, търсейки в очите им някакъв знак, че всичко ще бъде наред. Но не са го видели.
Но с това ужасите в писмото не свършваха. Сахеб съобщаваше, че някои от жените и децата оцелели след стрелбата. Но и на тях не им било позволено да живеят. Една проститутка, любимка на Азимулах хан, събрала местните касапи, които буквално транжирали оцелелите живи, срязвайки гениталиите и гърдите им.
Когато Арджун приключи с четенето, никой от нас не посмя да каже каквото и да било. Как беше възможно в света, в който живеехме, да се случват толкова кошмарни неща?
— Ваше височество — изрече по едно време вестоносецът, — моля ви да прочетете и второто писмо!
С треперещи ръце рани отвори втория плик.
В него Сахеб описваше в подробности отговора на британците. Когато войските на Британската източноиндийска компания стигнали до мястото на масовата касапница, установили, че нито един от убитите британци не бил заровен. Обезобразените им тела били завлечени до близкия кладенец и захвърлени там. Вонята била непоносима. Косите на жертвите се били заплели в клоните на дърветата и храстите и все още продължавали да се веят на вятъра. Няколко свидетели потвърдили, че три жени с деца някак си успели да останат живи след тази касапница, криейки се под мъртвите тела. Но на следващата сутрин те били хвърлени живи в същия този кладенец, редом с труповете на приятелите им.
Когато британският командир генерал Нийл научил за всичко това, нещо в него очевидно се пречупило и започнал да арестува всеки срещнат мъж, даже онези, които никога не били стъпвали в Дома на дамите. Арестуваните били накарани да почистят кръвта от подовете с езиците си. После мюсюлманите сред тях били зашити в свински кожи и обесени по този начин, а индусите били екзекутирани от далити. Останалите затворници били завързани за дулата на оръдията, след което оръдията гръмнали, разкъсвайки телата им. Ставало ясно, че точно по този начин войниците на Азимулах хан били избили взетите от тях в плен мъже. Едно от близките села, което се осмелило да протестира срещу избиването на невинни граждани в Канпур, определяйки този акт като нехуманен, било подпалено. И всеки, който се опитал да избяга от пламъците, бил застрелван.