Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
Двайсет и шеста глава
По цялото протежение на крепостния вал се понесоха викове на радост, когато разпознахме червено-белите униформи на въстаниците. Татя Топе, генералът на Сахеб, беше пристигнал на помощ с над двайсет хиляди души. С него беше и кралят на Банпур. С него беше и кралят на Шахгарх. Набабът на Банда, сипаите от Канпур, сипаите от Асам. Превъзходството в числеността им беше толкова голямо, че беше истинско чудо как британците просто не се разбягаха.
От позициите си на крепостната стена видяхме как насред сивата мъгла на зората изплуваха слоновете, дърпащи оръдия и въоръжение, носещи хора. Нашите собствени слонове бяха по-скоро за показ, не за война, но гледката на тези гигантски животни как се носят през равнините под крепостта караше сърцето на всеки от нас да запее. Рани събра около себе си стражите. Хира и Раджаси бяха изпратени с малък боен отряд към складовете, за да охраняват барута и амунициите на Джанси. Останалите дургаваси заедно с двайсет и двамата останали живи мъже от личната охрана на рани трябваше да останат в Дурбар хол до второ нареждане.
В залите и коридорите на двореца настроението беше приповдигнато. Двайсет хиляди мъже бяха изплували сред мъглите подобно на небесна армия, пратена от боговете. Това беше нашата земя! Това беше нашият народ! Най-сетне боговете бяха застанали на наша страна! Така ние се настанихме сякаш на сцената, рани зае мястото си на трона и всички дружно зачакахме победата.
А после се случи немислимото. Пристигна вест, че генерал Роуз бил разделил силите си така, че сега громял бунтовниците край реката. С напредването на деня заприиждаха още лоши новини, а Арджун все не можеше да се начуди защо Татя Топе беше изложил фланговете си по толкова наивен начин.
— Няма никакъв смисъл! — повтаряше от време на време той, надвиквайки врявата от плачещи деца и уплашени жени в двореца.
Няколко секунди и всичко се преобърна. Два английски снаряда попаднаха право върху склада с барута и амунициите. Експлозията беше почувствана от всеки в двореца. Жените в залата се разпищяха ужасени. Сякаш всеки момент гранитните стени щяха да се стоварят върху нас. А после тълпите в Дурбар хол се умълчаха в очакване на второ попадение. И то дойде, следвано от трето.
— Но какво става, за бога? — изрева Мандар.
През вратата се втурна войник, за да докладва на рани.
— Унищожиха целия склад! — извика. — Всички…
Рани покри уста с ръка. Първата ѝ мисъл изобщо не беше за изгубения барут.
— Хира и Раджаси… — само прошепна.
Мандар затвори очи.
— Елате! — рече войникът и отведе рани настрани. — Трябва да видите нещо!
Чакахме цял час завръщането на рани, заслушани във все по-нарастващата паника в тронната зала. Хира и Раджаси ги нямаше. Направо не можех да повярвам! Те бяха мъртви!
Когато се върна, рани привика само трима от нас в покоите си.
— Арджун, Сита, Сундари! — отсече.
Последвахме я надолу по стъпалата към нейната стая. Щом влязохме, тя веднага заповяда на Арджун да залости вратата. А после вдигна нещо, което приличаше на официално писмо от двореца.
— От Татя Топе — рече. Ръцете ѝ трепереха. — Открил го е в един от британските войници!
Взех го и започнах да го чета на глас. Беше писмо на английски, написано от Гопал, в което той описваше в най-малки подробности къде точно се намира складът с амунициите и барута в района на крепостта и как два снаряда са напълно достатъчни да унищожат всичко и да осакатят необратимо армията на Джанси.
— Предадени сме! — прошепна Сундари.
— И не само от Гопал! — извика Арджун. — Той вече арестуван ли е?
— Да. Изпратих войници да го разпитат.
Прилоша ми. Тялото ми изведнъж се превърна в тежък камък, който започна да ме завлича към недрата на земята. Де да бях казала на рани по-рано! Арджун ме погледна и това ми беше напълно достатъчно, за да прошепна:
— Има нещо, което трябва да ви кажа, ваше височество.
От изражението на рани се виждаше, че се страхува да не ѝ призная, че съм изменник. Ала аз веднага започнах да ѝ разказвам всичко, което бях видяла и научила. Как Кахини и Гопал бяха изпратили пръстен на някого, как същият пръстен се беше появил наново с появата на Садашив, как Кахини беше молела да му пощадят живота и накрая как беше открила бучиниш в моето мурти.