Последната кралица на Индия

Ние тримата я погнахме.

— Спри! — изкрещя Сундари.

И за моя огромна изненада Кахини изпълни заповедта. Но когато се обърна, насочи револвера си право към гърдите на Сундари и стреля.

Аз веднага изпратих стрела, уцелвайки я в ръката с револвера. Тя се залюля назад и за краткия интервал от време, което ѝ беше необходимо да възстанови равновесието си, Арджун вече беше скочил върху нея и ѝ беше отнел всички оръжия. После извика и няколко стражи му се притекоха на помощ, а аз отидох да видя Сундари.

Командирът на Дурга дал се беше хванала за гърдите. След толкова години предана служба врагът най-сетне беше дошъл отвътре, не отвън.

— Спокойно, ще се оправиш! — опитах се да я успокоя аз. Спомних си за първия ден, в който се срещнахме, и как тя ми беше заприличала на котка. Англичаните имат една приказка, че котките притежавали девет живота. Ала Сундари имаше само един. Дишането ѝ стана накъсано и тя стисна ръката ми. Тънка струйка кръв се стече от устните ѝ. — Сундари! — изкрещях.

После се обърнах към Кахини. Лицето ѝ беше безизразно като маска. Ръката ѝ кървеше обилно, но тя изобщо не ѝ обръщаше внимание.

— Ти я уби! — изпищях. — И пак ти отрови раджкумар! — приближих се към нея. — Отрови и раджата. Следващата беше рани, обаче ти реши да не си цапаш ръцете и да оставиш британците да ти свършат мръсната работа!

— Е, а ти какво стори по въпроса? — изгледа ме със самодоволна усмивка тя.

— Отведете я в затвора! — намеси се Арджун. — Стража!

Но аз побързах да им напомня, че в затвора е любовникът ѝ Садашив и двамата само това чакат.

— Защо не вземем да я дадем на британците, а? — предложи един от стражите.

И за първи път, откакто познавах Кахини, по лицето ѝ се изписа страх.

— Не! По-добре да се самоубия! — разкрещя се тя и започна да се дърпа ожесточено. Но четиримата мъже около нея я държаха здраво. Писъците ѝ продължиха по целия път надолу по хълма.

Други войници отнесоха тялото на Сундари, а ние се върнахме в покоите на рани. Зачервените ѝ очи ни накараха да си помислим, че е чула всичко случило се на двора.

— Съжалявам — изрекох и погледнах към Каши, която държеше Ананд. — Отведоха Кахини при британците, за да правят с нея… каквото си поискат.

— Не разбирам — изгледа ме объркано рани.

Двамата с Арджун се спогледахме и аз изрекох:

— Реших, че ваше височество е разтревожена, защото сте чули за Сундари.

— Какво да съм чула за Сундари?

— Кахини я застреля — прошепнах аз.

Рани отпусна лице в ръцете си, а Каши се разрида с глас. Накрая кралицата вдигна очи и посочи към купчина отворени писма.

— Някои от тях са за теб — рече. — Гопал нарочно ги е крил.

Започнах да ровя като обезумяла в купчината. Едно, две, три писма от Ишан — съпругът на сестра ми. Едно от Шиваджи. Три от баща ми. Всички до едно с дати от последните четири месеца. Първо разгънах едно от писмата на баща ми.