Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Значи е наложително да научим откъде са се взели вторите златни накити — добави Малиен.
— А има ли новини от Шазмак?
— Не се върна нито един от шпионите, които пратих там — натърти Игър. — Но пък лоши вести не липсват. Навсякъде се е разчуло светкавично за бедата в Елудор. В Куилсин и Галардил настъпват вражески армии, на север също. Половината ми империя се е разбунтувала. Всеки дребен военачалник в Мелдорин се възползва от шанса да ме захапе. Знаят, че съм слаб, и ме ръфат отвсякъде.
У околните остана впечатлението, че подготовката за война не го интересува много.
— Има и слухове, че Тилан пак се е захванал с нещо отвъд морето — каза Мендарк. — Игър, все пак предпочитам тебе пред него.
Игър свали шапката си и направи нисък поклон.
— На твоите услуги съм — промълви подигравателно.
— Говоря ти сериозно! Да използваме флейтата за нападение срещу Шазмак, преди онзи да се е надигнал.
— Едва ли ще сполучим — вяло отвърна Игър.
Мейгрейт седеше пред незапаленото огнище и прехвърляше всичко в главата си, но не стигаше до отговори. Мендарк като че пак налагаше господството си. Изобщо не й допадаше идеята той да се възползва от нейната флейта. Усети някого зад гърба си и се обърна. Каран се стресна.
— Нося ти горещ чай. Тук е направо мразовито.
— Свикнала съм, не ми пречи.
— Изглеждаш уморена. Наистина ли се възстанови след треската?
— О, да. Просто… — Мейгрейт се подвоуми. — Правех си опити с портали.
— И как е?
— Задоволително. Сега не се нуждая от никакви веществени форми, мога да ги създавам само чрез ума си.
— Не е ли опасно?
— Да, ако се объркам с насочването. И тогава е… трудно да намеря обратния път. Но пък така си осигурявам голяма свобода.
— Често ли се обърква нещо?
— Досега само веднъж. Порталът се отвори към кошмарен вихър и бях принудена да се хвърля обратно презглава. За малко не се довърших, останах на легло цял ден.
— Изобщо не те е мъчила треска, нали?
— Имах и треска, но тя мина бързо. След това ме омаломощаваха порталите. Не съм достатъчно силна.
— За кое?
— Изпадам в ужас, когато помисля за предстоящото. Как да премахна Възбраната и да възстановя равновесието, без да унищожа всичко? Нищо не ми хрумва и няма кого да попитам.
Няколко дни по-късно Лиан нахълта в трапезарията и викна на Мейгрейт и Каран:
— Елате веднага! Нещо става долу, при пекарната. Чух как Игър заповяда на войниците си да отидат там на бегом, а той и Мендарк не изоставаха от тях.
Завариха плътен обръч от стражници около зданието. Мендарк и Игър стояха пред прага. Магистърът тропаше по вратата с дръжката на кинжала си. Каран, Мейгрейт и Лиан се провряха напред през гъмжилото.
— Отваряй, Тенсор! Обкръжихме ви! Скоро им отвориха и те влязоха.
— Коварството ти е разкрито, Тенсор! — изрева Мендарк. — Къде е флейтата?
Тенсор стоеше в дъното с останалите аакими. Зад тях се свираха уплашените златари и резбари. Всички имаха изнурен вид — Тенсор не им даваше почивка.
Той се изтъпани пред своята групичка, без по нищо да проличи, че е осакатен, затова пък се виждаше колко е побеснял.
— Не разбирам бръщолевенето ти! Ние спазихме споразумението.
Сложи си копринени ръкавици, взе от тезгяха кутия, изработена от абанос и бронз, щракна ключалките и извади от черния копринен калъф сътворената наново златна флейта. В светлината на ярките фенери металът преливаше в отблясъци.
— Красива е…
Каран се пресегна да пипне въплътеното чудо.
— Не я докосвай! — Тенсор се отдръпна. — Ще повредиш гланца. Очите на Мейгрейт овлажняха, Мендарк също се взираше ненаситно.
— Не се съмнявам, че е най-възхитителното ти творение — промълви тя.
Тенсор кимна сковано. — А как звучи… Пронизаха я завист и ярост.
— Какво?! Посмял си да опиташ как свири? Тя е моя по правото на наследството!
— Не сме я използвали — ядно отвърна Тенсор. — Не сме искали да…
— Съмнявам се, че щеше да изсвири нещо повече от мелодия. Необходимо е съзнателно усилие, за да се случи и друго — сухо ги прекъсна Мендарк. — Това е основен принцип в Тайното изкуство. Каквато и мощ да е вложена в инструмента, само волята и дарбата могат да я задействат. Иначе всеки глупец би могъл да грабне флейтата и да хвърли света в хаос.
— Но защо си убеден, че ще звучи правилно, ако не сте опитвали? — намеси се Лиан.
Тенсор го смрази с поглед.
— На Аакан правим флейти от десет хилядолетия. С нашата математика можем да изчислим точно инструмента, още преди да е създаден. Всеки негов тон ще бъде безупречен.
Мейгрейт протегна ръка.
— Благодаря ти, но сега ще взема това, което ми принадлежи!