Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– Не забравяйте и за детската количка – каза Стрьомбек. – Каква инсталация! „Миг във времето“ от... ами, от някой подходящ съвременен художник.
– Това не е Музеят на модерното изкуство – възрази остро директорката. – В Националния музей имаме само истински произведения.
– Да, разбираме това – каза главен инспектор Петерсон. – Но не сме отбелязали никакъв напредък в разследването. От картините все още няма и следа, а...
– Точно така – съгласи се Стрьомбек. – От картините все още няма и следа, така че може да се случи какво ли още не.
67.
Лиза се почеса по главата и разпусна косата си. Погледна се в огледалото и изруга. Защо изобщо да си прави труда да се реши? Пак беше в затвора „Хинзеберг“. Нищо чудно, че беше в лошо настроение.
Не беше успяла да се порадва на много дни на свобода, преди полицията отново да я залови. И то само защото се беше опитала да отмъкне портфейла на един старец. Добре де, беше подправила и онзи подпис в бижутерския магазин, за да открадне няколко бижута – но не много. Само че я хванаха, когато се беше опитала да открадне портфейла. Господи, какъв срам. Да я приберат на топло за няколко стотин крони, когато беше вдигнала мерника на милиони – истинска катастрофа!
Само ако тогава разполагаше с още малко време да потърси картините, сигурно щеше да ги открие. Кичозната тежка позлатена рамка на едната – с кралското семейство – не беше случайна. Лиза рано или късно щеше да накара Петра да пропее. Това момиче със сигурност беше замесено – нямаше друго обяснение за цялата история. Лиза можеше да се закълне в живота си, че кражбата беше работа на вътрешен човек.
Възнамеряваше отново да посети студентските общежития в район „Фрескати“, но я арестуваха, преди да успее да го направи. Това беше доста глупаво от нейна страна. Нищо, просто трябваше да изчака следващия отпуск или да се опита да избяга. Ако не откриеше нещо в жилището на Петра, щеше да притисне Марта. Дъртата крава се беше върнала в старческия дом и нямаше да е трудно да я открие. Марта със сигурност знаеше повече за картините, отколкото казваше – а десетте милиона, които бяха снесли от музея за откупа, нямаше как да се изгубят ей така!
Лиза отиде в общата стая, за да си налее чаша кафе, и видя един от надзирателите, който й махаше от другата страна на стъклото. Той отвори вратата и се приближи към нея.
– Исках да те попитам нещо – каза надзирателят.
– Така ли?
– Помниш ли Марта Андерсон?
– Кой може да я забрави?
– Разговаряхте ли за кражбата на картините?
Лиза не отговори. Надзирателят опита отново:
– Тя си призна, че е извършила обира, но твърдеше, че някой е откраднал картините. Знаеш ли дали подозираше определен човек за това?
Лиза се престори, че не е чула въпроса.
– Във всеки случай картините вече са върнати в музея. Но никой не знае къде са били и защо са ги върнали точно сега.
– Значи ще трябва да разследвате – каза му Лиза.
– Просто си помислих, че може да знаеш нещо за това.
– Напротив, изобщо не ми пука – каза Лиза.
Едва когато се отдалечи на безопасно разстояние, тя започна да ругае и стисна ръце в юмруци. Значи бяха върнали картините! Това означаваше провал за нейния план да ги докопа и да изнудва Марта за един милион или там някъде.
Лиза отиде в работилницата, но отново претърпя провал. Изобщо не внимаваше какво прави и по погрешка беше отпечатала всички надписи от вътрешната страна на тениските.
Петра изключи телевизора, отвори хладилника и си наля чаша вино. Засега беше приключила с изпитите и се чудеше какво да прави през почивните дни. Пак се беше разделила с приятеля си, този път окончателно. Интересното беше, че не съжаляваше за това, а изпитваше облекчение. Най-сетне бяха теглили чертата. Изобщо не се чувстваше самотна, а няколко други момчета вече проявяваха интерес към нея. Просто засега не можеше да реши с кого от тях да излезе.
На път към дивана хвърли поглед на плакатите с изгледи от Стокхолм. Висяха на същото място, където преди беше окачила картините, и тя вече не можеше да повярва, че на това място преди имаше творби на изкуството на стойност трийсет милиона – картини, които едва не беше унищожила. Можеше да стане голяма бъркотия онази вечер, когато беше разляла боровинковия сок по картините. Връщаше се от кухнята към дивана, когато се беше препънала и съдържанието на чашата й се беше плиснало по стената. Голяма част от боровинковия сок се беше озовал върху картините. Елегантната сива униформа на краля беше станала на сини петна, а кралица Силвия се беше сдобила със синкав тен точно на мястото, на което си беше направила пластична операция. Слава богу, плакатите на кралското семейство бяха абсорбирали по-голямата част от боровинковия сок и по този начин картините зад тях не бяха пострадали, но кралските портрети се нагънаха от влагата и щяха да изпаднат от рамките. Петра едва не беше унищожила истински съкровища на изкуството, а на всичко отгоре я беше посетила и някаква тайнствена непозната, която твърдеше, че е нейна братовчедка. Беше крайно време да се отърве от двете творби, преди да се случи нещо непоправимо.