Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Тя установи, че е забавила ход и отново забърза напред. Акарин не беше мъртъв. Ако го бяха заловили, той щеше да я повика, да я предупреди да бяга.
Ами яко я беше подмамил и я беше изоставил?
„Стига глупости – каза си тя. – Той не би те оставил на ичаните”.
Освен ако... освен ако не беше отвлякъл вниманието на преследвача им, за да я спаси, макар да знаеше, че може да бъде заловен и убит.
Тя се спря и погледна назад. Местността се криеше зад скалите и тя нямаше как да види какво е оставила зад себе си. Сония въздъхна и се застави да продължи напред. „Не си измисляй – каза си тя. – Съсредоточи се”.
Думите се настаниха в съзнанието й като мантра. След известно време тя установи, че си ги повтаря на ум. Ритъмът им й помагаше да се придвижва крачка по крачка напред. Но когато заобиколи една скала, тя неочаквано установи, че е стъпила в пропаст.
Сония бързо протегна ръце, вкопчи се в скалата, залюля се, но успя да се задържи.
С разтуптяно сърце тя се издърпа през ръба на пропастта. Огромна клисура блокираше пътя й. Задъхана от уплаха и от усилията, тя се взря в отсрещния й край и се опита да измисли какво да прави. Би могла да се прехвърли с левитация на отсрещната страна, но докато го правеше, щеше да се разкрие пред всички.
Единственото предупреждение, което получи, бе звукът от забързани приближаващи се стъпки. Тя се накани да се обърне, но нещо се блъсна в нея и една ръка се плъзна върху устата й, заглушавайки вика й. Тя залитна назад, към ръба на бездната.
Изведнъж я обгърна магия и тя усети как падането й се забавя. В този момент усети познатия аромат.
Акарин.
Ръцете му я държаха здраво. Двамата се завъртяха във въздуха и започнаха да се издигат покрай неравната и напукана скала, докато не се появи черна празнота. Те се вмъкнаха в нея.
Краката й усетиха неравния под и когато Акарин я пусна, тя залитна и разпери ръце в търсене на опора. Докосна стена и успя да възстанови равновесието си. Чувстваше главата си натежала и замаяна, но в същото време се бореше с изненадващия пристъп на смях.
— Дай ми силата си.
Акарин представляваше просто сянка в мрака и гласът му прозвуча едновременно задъхано и заповедно. Тя се опита да успокои дишането си.
— Аз...
— Веднага! – настоя той. – Магьосникът-ичани може да я усети. Побързай.
Сония протегна ръцете си. Пръстите му докоснаха нейните и ги стиснаха здраво. Тя затвори очи и изпрати към него стабилен поток от енергия. Когато осъзна значението на думите му, тя увеличи силата на потока.
— Спри, Сония.
Тя отвори очи и залитна от изтощение.
— Даде ми твърде много – каза той. – Сега си изморена.
Тя се прозя.
— На мен не ми трябва.
— Така ли? А сега как ще продължиш да вървиш? – Той въздъхна. – Предполагам, че бих могъл да те изцеля, но... може би трябва да останем тук. Ако е видял къде отиваме, досега да ни е последвал. И без това от дни не сме спали.
Тя потрепери и погледна нагоре.
— Той беше съвсем близо до мен.
— Да. Избрах съвсем различен маршрут, за да мога да го наблюдавам. Забелязах, че те следва неотклонно, но не можа да улови моята следа, въпреки че на няколко пъти прекосявах твоята. След това се приближих на достатъчно разстояние, за да мога да го наблюдавам и поведението му ми подсказа, че той може да те усети. Когато се съсредоточих, установих, че аз също мога. Ти не си свикнала да съхраняваш голямо количество неизразходвана сила и не успяваш да потиснеш усещането за нея.
— О!
— За щастие успях да те настигна тъкмо когато приближи клисурата. Ако бях закъснял и минута, той щеше да те намери пръв.
— О!
— Сега трябва да поспиш, а аз ще пазя.
Сония въздъхна с облекчение. Тя беше безкрайно изтощена още преди да му отдаде силата си. Над главите им се появи малко светлинно кълбо, което освети продължаващата навътре в скалата пукнатина. Подът й беше покрит с големи камъни. Макар Сония да копнееше отчаяно да легне и да заспи, тя се огледа слисано наоколо. След като успя да намери сравнително равен терен, тя попремести няколко камъка, запълни дупките между тях с по-малки и легна. Не беше особено удобно. Тя се усмихна накриво, спомняйки си как дълго време бе спала на пода в допълнителната стая на Ротан, защото не беше привикнала към меките легла.
Акарин седна до изхода на пещерата. Светлинният му глобус проблесна още веднъж и тя се зачуди как изобщо ще успее да заспи, след като знае, че магьосникът-ичани я дебне наблизо.