Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Луната се издигна още повече и Сония беше изцелила няколко пъти болката в мускулите си, когато Акарин най-накрая спря на върха на хребета. В първия момент тя предположи, че той се е озовал пред особено широка пукнатина или някакво друго препятствие, но когато вдигна глава, установи, че той я гледа през рамо.
Внезапно Акарин я сграбчи за ръката и я дръпна надолу. Сърцето й подскочи.
— Стой наведена – рече напрегнато той. После се огледа. – Фигурите ни могат да се видят на лунната светлина.
Тя се сви до него. Пулсът й се ускори. Той погледна назад, откъдето бяха дошли, после посочи към другата страна на назъбения склон, който току-що бяха прекосили. Тя го огледа с търсещ поглед. Не видя нищо и поклати глава.
— Къде?
— Намира се зад онзи камък с форма на мълук – промърмори той. – Изчакай малко... сега.
Сония засече някакво движение на около шестстотин крачки от тях – движеща се сянка. Тя се приведе и се спусна по планинския клон уверено и сръчно.
— Кой е той?
— Несъмнено някой от съюзниците на Карико – промърмори Акарин.
„Ичани – помисли си Сония. – Толкова скоро. Все още не можем да се изправим срещу тях. Акарин не е достатъчно силен”. Сърцето й биеше бързо и тя усети, че й прилошава от страх.
— Трябва да се движим по-бързо – каза Акарин. – Той е на един час от нас. Трябва да увеличим преднината си.
Без да се изправя, той се придвижи напред по хребета до мястото, където една надвиснала скала покриваше друга, оставяйки тесен проход. Акарин се промъкна през него, изправи се и почти се затича надолу по другата страна на хребета. Сония забърза след него, успявайки да запази равновесие въпреки камъните, които мърдаха и се търкаляха под обувките й. Нужно бе изцяло да се съсредоточи, за да не изостава от него.
Той се стрелкаше между големите камъни, притичваше пред обсипаните с хлъзгав чакъл склонове и почти не се спираше, преди да прескочи зейналите на пътя му пропасти. Всяка стъпка поставяше на изпитание рефлексите и равновесието на Сония.
Когато Акарин отново спря в сянката на един огромен объл камък, тя едва не се блъсна в него. Забеляза, че той отново се взира в посоката, откъдето бяха дошли и също се обърна, за да се огледа за преследвача им. Миг по-късно го откри. С изненада установи, че мъжът не се намира твърде далеч от тях.
„Но поне не е по-близо” – помисли си тя.
— Време е да го разчистим от пътя си – промърмори Акарин. Той заобиколи камъка. Сония затаи дъх при вида на дълбоката пукнатина, която зейна пред краката им. Намираше се на около двайсет крачки от мястото, където стояха, но се разширяваше, оформяйки широка клисура със стръвни стени, които се спускаха към мрака.
— Ще тръгна наляво и след петнайсет минути път ще свия към ръба. Той ще предположи, че сме се спуснали в клисурата. Ти ще се прехвърлиш с левитация от другата страна, след което ще тръгнеш успоредно на планината. Придържай се колкото се може повече в сенките, дори ако това забави хода ти.
Тя кимна. Акарин се обърна и потъна в мрака.
В този миг я връхлетя ужасяващият страх, че е оставена съвсем сама, но тя въздъхна дълбоко и го прогони. След като се изправи, Сония създаде магически диск под краката си, издигна се във въздуха и премина от другата страна. Когато краката й отново докоснаха твърда земя, тя въздъхна облекчено. Никога не се беше страхувала от височини, но дълбочината на клисурата караше и най-високата сграда в града да прилича на стъпалата на Университета.
Сега тя се съсредоточи върху спускането по ръбатия планински склон. Придържането към сенките се оказа невероятно лесно.
Луната вече се намираше точно над главата й, но склонът беше обсипан с пукнатини и ерозията беше довела до образуването на няколко гигантски стъпала. Логично беше да избере най-близкото, затова тя се насочи към следващото.
Придържането към сенките обаче ограничаваше полето й на зрение. На няколко пъти тя едва не падаше в дупки и пукнатини. След безкрайна поредица от скокове и притичвания тя вдигна поглед и видя, че луната почти е стигнала до върховете.
Сония отново усети пристъп на страх, когато осъзна колко време е минало, откакто Акарин я беше изоставил. Тя се опита да си спомни какво й беше казал, че ще направи. Петнайсет минути надолу по лявата страна на клисурата плюс още петнайсет обратно до камъка означаваше, че той изостава с половин час зад нея. Ами ако Акарин не го беше изчислил правилно? Ако преследвачът се намираше на само половин час след тях? Тогава Акарин щеше да се върне при клисурата по същото време, когато щеше да се появи магьосникът-ичани.