Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Вероломният херцог ми пише, съчувства ми за загубата, поздравява ме за раждането на дъщеря ми и изразява надежда, че може да стигнем до разбирателство. Изпраща дипломатически пратеник при Хари. Надява се, че можем да постигнем мир.
— Никога — заявявам категорично на Дейкър. — Ще му кажа какво трябва да направи, преди да се съглася да обмисля мирен договор. Трябва да освободи Гавин Дъглас, трябва да помилва лорд Дръмонд, трябва да отмени обявяването на съпруга ми извън закона, трябва да ми изпрати накитите и да ми върне земите и богатството на съпруга ми.
— Не може да направи всичко това — казва Дейкър тревожно.
— Трябва — казвам. — Ще му пиша лично.
Старият пограничен лорд добива предпазливо изражение.
— По-добре ще е да не преговаряте с него, след като изпраща човек при брат ви. По-добре е да оставите двамата да се разберат.
— Нищо подобно — казвам ожесточено. — Аз съм кралица-регент, не някой друг. Ще му изложа исканията си и той ще ги изпълни.
Пиша също и на сестра си, кралицата на Англия, Катерина, която изглежда е успяла да задържи това дете през цялото това дълго време, и ѝ казвам, че се моля за нея, докато времето ѝ наближава, и я моля да ми пише незабавно, веднага щом се роди бебето ѝ, един малък братовчед на моята Маргарет. Мисля си за двете си сестри, очакващи да родят, заобиколени от удобства, съветвани от лекари, със златни люлки, готови за бебетата им, и си мисля, че именно несправедливостта ме наранява най-много. Те нямат представа за болките, които изтърпях; няма да изстрадат нищо подобно. Нямат представа за опасността, в която се намирах. Те са заедно; аз съм като подхвърлено дете, вечно пренебрегвана.
Олбъни ми пише с обещания за мир, с обещания за споразумение, но в същото време неговите дипломатически пратеници пишат на брат ми. Навярно той прави опити за постигане на мир, опитва се да говори с Хари и да се споразумее с мен, но аз предпочитам да преговаря направо с мен. Не мога да допусна Хари да се съгласи Олбъни да бъде настойник на моя син, краля. Не мога да обясня на Хари колко важни са за мен скъпоценностите ми. Всеки смята, че мисля за обикновени неща, женски неща. Но аз зная, че Олбъни се отнася към мен презрително, отнася се презрително към съюзниците ми. Като че ли никой освен мен не разбира, че мъжете, които се биха за мен, трябва да бъдат освободени от затворничеството си при Олбъни. Гавин Дъглас все още е затворник. Трябва да бъде освободен и да получи енорията, която му обещах. Това не са неща, които могат да бъдат търгувани с лекота; те също като накитите ми са моя собственост. Всеки, който ги вземе от мен, е крадец.
Понякога си мисля, че би трябвало да се върна тайно в замъка Стърлинг и отново да предизвикам обсада, просто за да мога да бъда с момчето си. Понякога си мисля, че е най-добре да отида в Единбург и да преговарям лично с херцога. Но после Дейкър идва в стаята ми с писма от Лондон, докато аз седя пред огъня.
— Дайте ми ги! — възкликвам с наслада.
— Тук има едно от кралицата — казва той, като посочва кралския ѝ герб.
Придавам си развълнувано и щастливо изражение и протягам ръка, нетърпеливо разчупвайки печата, за да прочета писмото. Внимавам да не показвам пред Дейкър никакъв намек, че съм изпълнена с ужас при мисълта, че тя най-сетне е родила здраво момче, след толкова много опити. Ако тя роди момче, тогава синът ми е изгубил правото си да наследи английския трон, и няма причина Хари да го спасява. Вдигам ръка над очите си, сякаш за да предпазя лицето си от горещината на огъня. Това би било най-ужасната загуба от тази година на загуби.
А после виждам, че Катерина не е изпълнила дълга си. Бог не я е благословил. Слава Богу, тя отново се е провалила, и сигурно сърцето ѝ се къса. Сбутана най-долу в дъното на страницата, почти задраскана от подписа ѝ, е новината, която ме кара да се усмихна.