Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Какво просто?
— Прости ми. — Локи осъзна грешката си. — Не мислех. За теб това не е само история, нали?
— Всичките хиляда дни, че и отгоре — рече Калдрис. — Бях там от край до край.
— Моите извинения. Сигурно си загубил приятели.
— Вярно се сещаш — изсумтя Калдрис. — Изгубих кораба под краката си. Късмет извадих, че не нахраних дяволските риби. Кофти времена. — Той махна ръката си от пръта на Локи и се стегна. — Знам, че не искаше да ме обидиш, Коста. И аз… съжалявам. Тези от нас, които проляха кръв в тая битка, не предполагаха какво губим, когато Приори отстъпиха. Отчасти защото възлагахме големи надежди на първия Архонт.
— Ние с Леоканто нямаме причини да обичаме Камор — заяви Джийн.
— Добре. — Калдрис плесна Локи по гърба и като че се поуспокои. — Добре. Продължавайте така! А сега! Мастер Коста, загубили сме се в морето! Измерете на каква дължина сме!
Беше четвъртият ден от обучението им с верарския морски майстор. След обичайната им сутрин с бъхтене на веслата Калдрис ги изведе в морето на Сребърната Марина. На може би петстотин крачки от стъкления остров, ала на територията на спокойното море, оградено от обкръжаващите града рифове, имаше плоска каменна платформа, потопена в четирийсет-петдесет стъпки дълбоката синьо-зелена вода. Калдрис я бе нарекъл Замъка на новака. Това беше платформа за обучение на бъдещите моряци от военната и търговската флота на Верар.
Вързаха лодката за платформата, чиято страна беше дълга около трийсетина стъпки. В краката им върху камъните бяха наредени най-различни навигационни прибори — нивелирни рейки, кръстожезли, пясъчни часовници, карти и компаси. Кутия на Определителя и комплект непонятни дъски с клечки, за които Калдрис твърдеше, че се използвали за проследяване на промените в курса. Котенцето спеше върху една астролабия, покрита със символи, гравирани върху месинговата й повърхност.
— Приятелят Жером се справи доста поносимо — рече Калдрис. — Но няма той да е капитанът, а ти.
— А аз си мислех, че ти ще ръководиш всички важни задачи, под заплаха от страшна смърт, както си споменавал стотина-двеста пъти.
— Така си е. Ако смяташ, че това се е променило, значи си ненормален. Но трябва да вдявате поне колкото да не зяпате с пръст в гъз, като кажа нещо и като правя нещо. Това, че знаете за кой край се държи това чудо и можете да определяте дължина, не значи, че светът се е преобърнал.
— Слънчева сянка и хоризонт — измърмори Локи.
— Точно така. По-късно тази вечер ще използваме старовремския прът за единственото, за което още става — да четете по звездите.
— Ама сега едва преваля пладне!
— Точно така — потвърди Калдрис. — Днес много бачкане ни чака. Трябва да четем, да правим таблици, да смятаме, ще има и плаване, и гребане, и после пак книги и таблици. Късничко ще си легнете. По-добре му свиквайте на Замъка на новака. — Калдрис се изплю на камъните. — А сега я дай тая шибана дължина!
7
— Какво ще стане, ако се обърнем напреки на вятъра? — попита Джийн.
Беше късната вечер на деветия им ден с Калдрис и Джийн се киснеше в огромна пиринчена вана. Въпреки че в покоите им във Вила Кандеса беше топло, той беше настоял за гореща вода и три четвърти час по-късно над нея още се виеше пара. На масичката до ваната се разполагаха отворена бутилка остершалинска ракия (554, най-евтината, която се намираше) и двете Проклети сестри.
Кепенците и пердетата на прозорците бяха спуснати, вратата — залостена, а Локи беше заклинил един стол под дръжката й. Това би им осигурило за кратко допълнително предупреждение, ако някой се опита да нахлуе насила. Локи лежеше на леглото, а две чаши ракия отпускаха схванатите му мускули. Ножовете му бяха на нощната масичка, на няма и три стъпки от ръцете му.
— О, богове! — възкликна той. — Това го знам. Нещо… лошо… ли е?
— Да срещаме силните ветрове и вълни странично, вместо да ги порим с носа.
— И това е лошо.
— Страшно лошо. — Джийн прелистваше опърпано издание на „Практически лексикон на мъдрия мореплавател, с многобройни просветителски примери от истинската история“ от Индрово Ленкалис. — Хайде, ти си капитанът на кораба. Аз съм само биячът ти, дето троши глави.
— Знам. Дай нещо друго. — Екземплярът на Локи от книгата в момента си почиваше под ножовете и чашата му с ракия.
— Хммм. — Джийн запрелиства страниците. — Калдрис разправя, че щял да ни сложи на напречен галс. За какво говори, по дяволите?