Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
— Не е нужно да се правиш на интересен — прихна Сесилия. — Ако те уверя, че сърцето ми изцяло ти принадлежи, ще седнеш ли да яздиш нормално, както го правят всички?
— Ако е наистина така, да — отговори Арн и бързо седна на седлото, пъхвайки крака в стремената. — Имаме голям късмет, че сме съпруг и съпруга и че аз очевидно съм доста стар за подобни упражнения.
— Не подценявай тази, която с добротата и с благосклонността си ни свърза — призова го строго Сесилия и веднага съжали за тона си, но пък и Арн като че ли попрекали с шегите си.
— Не мисля, че светата Дева ще погледне с лошо око на закачките ни за това как се роди любовта ни — отговори предпазливо Арн.
Сесилия се упрекна, че ненужно е изтъкнала страха от Господа, след като за първи път от толкова време двамата се държаха така свободно един с друг. Както се опасяваше, продължиха да яздят мълчаливо.
Излязоха на една поляна, покрита с яркозелен мъх, близо до един поток. Като че ли това огромно меко легло, осеяно с дребни горски розови цветчета, ги подканяше да се насладят на последните слънчеви лъчи.
Ум Аназа, сякаш водена от мислите на ездачката си, се отправи точно натам, без Сесилия да я кара. Последната слезе от седлото и без да продума, опъна наметката си върху килима от мъх.
Арн я последва, скочи на земята, завърза предните крака на конете и метна наметалото си до нейното.
Не намериха за нужно да си кажат каквото и да е. Всичко бе изписано на челата им с пределна яснота.
Прегърнаха се, сякаш трудният период след първата им брачна нощ никога не бе съществувал. И щом осъзнаха, щастливи, че страховете им са се изпарили, желанието ги облада със същата сила както на седемнадесет години.
VIII.
Една жена от рода на Фолкунгите беше жестоко убита от мъжа си. Този злодейски акт се случи в късния следобед и убиецът видя залеза на слънцето първи път след извършеното от него престъпление.
Името на този мъж бе Сванте Снивинг от семейство Ямсе, а на съпругата му — Елин Гермундсдотер от Алгаря. Имаха само един син, Бенгт, на тринадесет години.
Като видя майка си пребита до смърт, момчето избяга да се скрие в Алгаря у дядо си по майчина линия. Един пратеник, носещ специалния за подобни случаи жезъл, тръгна веднага да обиколи домовете на най-близките Фолкунги.
Конниците вестители пристигнаха във Форшвик късно сутринта на другия ден. Сесилия посрещна неочакваните посетители с хляб, сол и бира. Те набързо утолиха жаждата си и съобщиха, че носят жезъла на Фолкунгите и трябва да го предадат на господаря Арн.
Сесилия им каза, че веднага отива да потърси мъжа си и ги подкани да похапнат от шунката и да пийнат още бира, докато чакат. С разтуптяно сърце тя се затича към площадката за тренировки, откъдето се чуваше тропот на галопиращи коне. Там тя намери Арн в компанията на Суне, Сигфрид и двама сарацински конника. Сесилия силно размаха ръце към Арн и той се втурна към нея със скоростта на вятъра на гърба на Абу Аназа, като отдалеч си даде сметка, че тя е силно разтревожена и я прегърна веднага щом скочи от коня.
— Донесоха ти жезъла на Фолкунгите — отговори тя на мълчаливия му въпрос.
— Жезълът на Фолкунгите? Какво означава това? — попита я той загрижено.
— Двама млади мъже със сериозен вид дойдоха на коне и ми казаха, че трябва да ти предадат този жезъл. Не знам нищо повече. Попитай тези момчета тук.
Невиждайки какво друго би могъл да стори, Арн направи това, което му каза Сесилия.
— Носят ми жезъла на Фолкунгите. Може ли някой от вас да ми обясни какво означава това? — обърна се той към Суне и Сигфрид.
— Това значи, че Фолкунгите от мъжки пол във Форшвик трябва да оставят всичко друго, да вземат оръжието си и да последват пратениците — отговори Сигфрид.
— Никой не може да не се подчини на този призив, ако не иска да бъде опозорен завинаги — допълни Суне.
— Вие сте още деца и не ви приляга да сте въоръжени като мъже — измърмори Арн.
— Ние сме не по-малко Фолкунги, макар и млади, а и сме единствените, които в момента са с вас тук, господарю Арн — отговори Суне, без да слиза от коня.
Арн въздъхна дълбоко и размисли за момент, свел поглед. После извика на сарацините нещо, което прозвуча като заповед и посочи с пръст сините ризници на момчетата. Воините от Светата земя веднага склониха глави в знак на подчинение и се понесоха в галоп към фермата.
— Да отидем при роднините — каза Арн, качи Сесилия на седлото пред него и се понесоха в бесен галоп към старата главна сграда сред звънкия смях и кратките писъци на съпругата му.