Дяволският квадрат

— Най-вероятно всичко ще приключи със смъртта на Тюркекул.

— Как така? — попита Стоун и седна срещу него.

— Тюркекул беше техният човек.

— Защо тогава го убиха?

— Ти го компрометира.

— Но те как са узнали това?

— Как са узнали и всичко останало? — разпери ръце Макелрой. — Тези момчета просто знаят, и толкова.

— Моят ангажимент е отменен — съобщи с въздишка Стоун. — Доверието на президента си има своите граници. Не мога да го обвинявам.

— А какво стана с агентката на ФБР?

— Ашбърн ли? Няколко черни точки в досието и временно отстраняване от оперативна работа. Проявила е съобразителността да си осигури подкрепата на част от хората над себе си и по тази причина приземяването й ще бъде сравнително меко. Разбира се, това съвсем не я прави щастлива.

— Не виждам смисъл да обсъждаме неща, които не можем да променим. — Макелрой го потупа по рамото. — Едни операции вървят по мед и масло и всички са щастливи, но други просто се провалят.

— Аз не съм убеден, че тази е приключила.

— За нас е приключила, Оливър. Известен съм с това, че понякога си позволявам да наруша правилата. Снощният случай беше именно такъв. Но винаги съм усещал кога е време да се откажа. Иначе нямаше да се задържа толкова дълго на поста си.

След тези думи той се подпря на масата и се изправи мъчително.

— Сбогом, Оливър.

Чапман изпрати Макелрой и се върна при Стоун.

— Въпреки всичко съм на мнение, че постъпихме правилно — каза тихо тя. — Ако можех, бих го направила отново. По-добре това, вместо да седим със скръстени ръце и да чакаме някой друг да предприеме нещо.